Thimo 22
1 Rĩĩtwa rĩega nĩrĩakwĩrirĩrio gũkĩra ũtonga mũnene; gũtĩĩka nĩ kwega gũkĩra betha kana thahabu.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Andũ arĩa atongu na arĩa athĩĩni harĩ ũndũ ũmwe ũmanyiitithanĩtie; Jehova nĩwe Mũmbi wao othe.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Mũndũ mũbaarĩrĩri onaga ũgwati akehitha, no arĩa matarĩ ũũgĩ mathiiaga o na mbere nao magatoonya thĩĩna-inĩ.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Kwĩnyiihia na gwĩtigĩra Jehova kũrehaga ũtonga, na gĩtĩĩo, na muoyo.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Njĩra cia andũ arĩa aaganu irĩ mĩigua na mĩtego, no ũrĩa ũgitagĩra ngoro yake aikaraga kũraya nacio.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Menyeria mwana njĩra ĩrĩa agĩrĩirwo nĩkũgera, na ndarĩ hĩndĩ akaamiuma o na aakũra.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Andũ arĩa atongu nĩ mathaga arĩa athĩĩni, na ũrĩa ũkombaga nĩ ndungata ya mũmũkoomberi.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Mũndũ ũrĩa ũhaandaga waganu agethaga thĩĩna, naruo rũthanju rwa marakara make nĩrũkanangwo.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Mũndũ mũtaana we mwene nĩakarathimwo, tondũ nĩagayagĩra arĩa athĩĩni irio ciake.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Ingata mũnyũrũrania, nayo ngũĩ nĩĩgũkweherera; inegene na irumi o nacio nĩcigũthira.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Mũndũ ũrĩa wendaga ngoro theru na akaaragia maũndũ ma ũtugi, mũthamaki nĩagatuĩka mũrata wake.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Maitho ma Jehova nĩmamenyagĩrĩra ũmenyo, no nĩathaahagia ciugo cia ũrĩa ũtarĩ mwĩhokeku.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Kĩgũũta kiugaga, “Nja kũrĩ na mũrũũthi!” Kana gĩkoiga atĩrĩ, “Nĩngũũragĩrwo njĩra-inĩ!”
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Kanua ka mũtumia mũtharia nĩ irima iriku, nake ũrĩa werekeirio mangʼũrĩ ma Jehova agũũaga thĩinĩ wa rĩo.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Ngoro ya mwana yohanĩtio na ũrimũ, no rũthanju rwa kũmũherithia nĩrũkaũingata kũraya nake.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Mũndũ ũrĩa ũhinyagĩrĩria arĩa athĩĩni nĩguo eyongerere ũtonga, na ũrĩa ũheaga itonga iheo, eerĩ nĩmagathĩĩna.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Tega matũ, na ũthikĩrĩrie mĩario ya andũ arĩa oogĩ; nyiita na ngoro yaku maũndũ marĩa ngũrutana,
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 tondũ nĩ ũndũ mwega hĩndĩ ĩrĩa ũkũmaiga ngoro-inĩ yaku, na ũkoragwo namo mothe mĩromo-inĩ yaku.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Ndaakũmenyithia mo nĩgeetha mwĩhoko waku ũkoragwo harĩ Jehova, wee nĩwe ngũruta maũndũ macio ũmũthĩ, ĩĩ wee nĩwe ngũruta.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Githĩ ndikwandĩkĩire thimo mĩrongo ĩtatũ, thimo cia ũtaarani na ũmenyo,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 ngakũruta ciugo cia ma na cia kwĩhokeka, nĩgeetha ũkaahota kũhe ũrĩa ũgũtũmĩte macookio mega?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Ndũkanatunye arĩa athĩĩni indo ciao tondũ wa ũthĩĩni wao, na ndũkanahinyĩrĩrie arĩa abatari ciira-inĩ,
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 nĩgũkorwo Jehova nĩakamaciirĩrĩra, na nĩagatunya arĩa mamatunyaga indo ciao.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Ndũkanagĩe ũrata na mũndũ ũrĩa ũrĩ marakara mahiũ, ndũkanagĩe thiritũ na mũndũ ũrĩa ũhiũhaga kũrakara,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 tondũ wahota kwĩruta mĩthiĩre yake, na ũnyiitwo nĩ mũtego.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Ndũgatuĩke mũndũ wa kũiga kĩndũ gĩa kũrũgamĩrĩra thiirĩ, kana ũtuĩke wee nĩwe wa kũrũgamagĩrĩra mathiirĩ ma andũ angĩ;
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 ũngĩkaaga kĩndũ gĩa kũrĩha nakĩo-rĩ, ũgaatunywo ũrĩrĩ waku o ũũkomeire.
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Ndũkaneherie ihiga rĩa tene rĩa mũhaka rĩrĩa rĩahaandirwo nĩ maithe manyu ma tene.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Nĩwonaga mũndũ mũũgĩ na wĩra wake? Ũcio agatungata o na mbere ya athamaki; ndagatungata mbere ya andũ matooĩkaine.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
