Thimo 20
1 Ndibei nĩ mũnyũrũrania, na njoohi nĩ mũndũ wa ngũĩ; mũndũ ũrĩa ũhĩtithagio nĩcio ti mũũgĩ.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Mangʼũrĩ ma mũthamaki nĩ ta mũraramo wa mũrũũthi; ũrĩa ũmũrakaragia nĩ muoyo wake ateaga.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Gwĩtheema ngũĩ kũrehagĩra mũndũ gĩtĩĩo, no mũndũ o wothe mũkĩĩgu ahiũhaga kũũgitana.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Kĩgũũta gĩticimbaga hĩndĩ ya irĩma; nĩ ũndũ ũcio hĩndĩ ya magetha gĩathiĩ kũmaatha gĩtirĩ kĩndũ kĩonaga.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Muoroto wa ngoro ya mũndũ nĩ ta maaĩ ma ndia ndiku, no mũndũ ũrĩ na ũtaũku nĩamatahaga.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Andũ aingĩ metuaga marĩ na wendo ũtangĩthira, no mũndũ mwĩhokeku-rĩ, nũũ ũngĩmuona?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Mũndũ mũthingu atũũraga mũtũũrĩre ũtarĩ ũcuuke; kũrathimwo-rĩ, nĩ ciana ciake iria atigaga.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Rĩrĩa mũthamaki aikarĩra gĩtĩ gĩake kĩa ũnene atue ciira, maitho make mathũngũrũraga ũũru wothe.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Nũũ ũngiuga atĩrĩ, “Nĩnjigĩte ngoro yakwa ĩrĩ theru; ndĩ mũtheru, na ndirĩ na mehia”?
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Mahiga ma ratiri mataiganainie ũritũ, o na ithimi itaiganĩte: cierĩ nĩ indo irĩ magigi harĩ Jehova.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 O na kaana kamenyekaga nĩ ũndũ wa ciĩko ciako, gakamenyeka kana mĩtugo yako nĩ mĩtheru, na kana nĩ mĩagĩrĩru.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Matũ marĩa maiguaga na maitho marĩa monaga-rĩ, cierĩ nĩ Jehova waciũmbire.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Tiga kwenda toro, ndũkae gũthĩĩna; ikaraga wĩiguĩte, na nĩũrĩrĩĩaga irio ũkahũũna.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 Mũgũri akĩgũra oigaga atĩrĩ, “Kĩndũ gĩkĩ ti kĩega, ti kĩega!” Agacooka agathiĩ akĩĩrahaga ũrĩa oĩ kũgũra.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Thahabu nĩ kũrĩ, o na ruru no nyingĩ, no mĩromo ĩrĩa yaragia ũmenyo nĩ ithaga rĩa goro rĩrĩa rĩtonekaga.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Oya nguo ya mũndũ ũrĩa ũngĩrũgamĩrĩra thiirĩ wa mũndũ wa kũngĩ; mĩige ĩrũgamĩrĩre thiirĩ ũcio wa mũndũ wa kũngĩ.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Irio cionekete na njĩra ya kũheenania irĩ cama harĩ mũndũ, no thuutha kanua gake kaiyũraga o mũthanga.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Mĩbango ĩgaacagĩra nĩ ũndũ wa kũhooya kĩrĩra, ũngĩtua gũthiĩ mbaara-inĩ, heo ũtaaro.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Mũndũ wa mũhuhu nĩoimagia ndeto cia ndundu nja, nĩ ũndũ ũcio wĩthemage mũndũ waragia mũno.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Mũndũ angĩruma ithe kana nyina, tawa wake ũkaahorera nduma-inĩ ĩrĩa ndumanu.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Igai rĩrĩa rĩoneka narua kĩambĩrĩria-inĩ, marigĩrĩrio-inĩ rĩtituĩkaga rĩa kĩrathimo.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Ndũkoige atĩrĩ, “Nĩngerĩhĩria ũũru ũyũ!” Eterera Jehova nake nĩegũkũhonokia.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Mahiga ma ratiri mataiganainie ũritũ nĩ kĩndũ kĩrĩ magigi harĩ Jehova, nacio ratiri itarĩ cia ma itimũkenagia.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Makinya ma mũndũ matongoragio nĩ Jehova. Mũndũ-rĩ, angĩkĩhota atĩa kũmenya njĩra yake mwene?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Nĩ mũtego harĩ mũndũ kwamũrĩra Ngai kĩndũ na ihenya, acooke gwĩcũũrania ũhoro wa mĩĩhĩtwa yake thuutha-inĩ.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Mũthamaki mũũgĩ nĩathũngũrũraga andũ arĩa aaganu; ageragĩria kĩgaragari gĩa gũkonyora ngano igũrũ rĩao.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Roho wa mũndũ nĩ tawa wa Jehova, ũthuthuuragia o nginya tũturi tũrĩa tũrĩ thĩinĩ mũno.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Wendo na wĩhokeku nĩcigitagĩra mũthamaki; ũtugi nĩũtũmaga gĩtĩ gĩake kĩa ũnene kĩrũme.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Hinya wa andũ ethĩ nĩguo riiri wao, nacio mbuĩ nĩcio riiri wa arĩa akũrũ.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Mahũũra na nguraro nĩitheragia ũũru wa mũndũ, nacio iboko itheragia o nginya tũturi twa thĩinĩ mũno.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
