Ayubu 19
1 Nake Ayubu akĩũria atĩrĩ:
Тогава Иов в отговор рече:
2 “Mũkũũnyariira nginya-rĩ, mũkĩĩhehenjaga na ciugo?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Rĩu mũrĩ kũndetia maita ikũmi; mũũtharĩkĩire mũtarĩ na thoni.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Angĩkorwo nĩ ma atĩ nĩhĩtĩtie njĩra, ihĩtia rĩakwa rĩgũikara rĩrĩ thĩĩna wakwa.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Mũngĩkorwo ti-itherũ nĩmũgwĩtũũgĩria igũrũ rĩakwa, na mũgĩe na mweke wa kũnjũkĩrĩra nĩ ũndũ wa ũguo njonorithĩtio,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 no kĩmenyei atĩ Ngai nĩwe ũũhĩtĩirie, akandigiicĩria na wabu wake.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 “O na gũtuĩka nĩngayaga ngoiga atĩrĩ, ‘Ndĩĩmũhĩtĩrie!’ Niĩ ndirĩ ũndũ njookagĩrio; o na gũtuĩka nĩhooyaga ndeithio, gũtirĩ kĩhooto nyonaga.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Nĩahingĩire njĩra na niĩ ndingĩhota kũhĩtũka; tũcĩra twakwa nĩatwĩkĩrĩte nduma.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Nĩanjaũrĩte gĩtĩĩo gĩakwa, na akanduta thũmbĩ mũtwe.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Andarũrangaga kuuma mbarĩ ciothe nginya ngathira; amunyaga mwĩhoko wakwa o ta mũtĩ.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Marakara make nĩmanjakanĩire; andaraga hamwe na thũ ciake.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Mbũtũ ciake cia ita injerekagĩra na hinya; ciakaga ihumbu cia kũnjũkĩrĩra, igathiũrũrũkĩria hema yakwa.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 “Nĩanyamũranĩtie na ariũ a baba makaahutatĩra; andũ arĩa tũyaine nao nĩmeĩndigithĩtie biũ.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Andũ a mbarĩ ciitũ nĩmathiĩte makandiga; arata akwa nĩmariganĩirwo nĩ niĩ.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Ageni akwa na ndungata ciakwa cia andũ-a-nja matuaga ta matanjũũĩ; maanyonaga ta ndĩ mũndũ uumĩte kũndũ kũngĩ.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Njĩtaga ndungata yakwa, no ndĩngĩnjĩtĩka, o na ndĩmĩthaithĩte na kanua gakwa niĩ mwene.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Mĩhũmũ ya kanua gakwa nĩmĩnungu harĩ mũtumia wakwa; nduĩkĩte wa kũmenwo harĩ ariũ a maitũ.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 O na tũhĩĩ tũrĩa tũnini nĩtũũnyararĩte, rĩrĩa ndatuumĩrĩra no gũũthekerera tũũthekagĩrĩra.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Arata akwa arĩa manguhĩrĩirie othe nĩmathũire; andũ arĩa nyendeete nĩmahutatĩire makaanjũkĩrĩra.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Niĩ thirĩte ngatigara o gĩkonde na mahĩndĩ; niĩ ndigarĩirwo no kĩni kĩa magego giiki.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 “Njiguĩrai tha, inyuĩ arata akwa, iguai tha, nĩgũkorwo guoko kwa Ngai nĩkũngũthĩte.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Mũthingatanaga na niĩ o ta ũrĩa Mũrungu aathingataga nĩkĩ? Mũtirĩ mũraiganwo nĩ nyama ciakwa?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 “Naarĩ korwo ciugo ciakwa nĩciandĩkĩtwo, igakĩandĩkwo ibuku-inĩ rĩa gĩkũnjo,
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 igakarwo na karamu ga kĩgera igũrũ rĩa ngocorai, kana igakururwo rwaro-inĩ rwa ihiga itũũre nginya tene!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Nĩnjũũĩ atĩ Mũngũũri arĩ muoyo, na atĩ marigĩrĩrio-inĩ nĩwe ũkaarũgama thĩ ĩno.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Nakĩo gĩkonde gĩkĩ gĩakwa kĩarĩkia gũthira, na mwĩrĩ ũyũ wa nyama ũkorwo ũtarĩ ho, hĩndĩ ĩyo nĩ ngoona Ngai;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 niĩ mwene nĩngamwĩonera na maitho, niĩ mwene, ti mũndũ ũngĩ. Ĩ ngoro yakwa ndĩkĩrĩ na wendo mũnene!
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 “Mũngiuga atĩrĩ, ‘Ĩ nĩtũthingatane nake, kuona atĩ nĩwe kĩhumo gĩa thĩĩna ũyũ,’
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 inyuĩ ene nĩmwagĩrĩirwo nĩ gwĩtigĩra rũhiũ rwa njora; nĩgũkorwo mangʼũrĩ nĩmakarehithia kũherithanio na rũhiũ rwa njora, na hĩndĩ ĩyo nĩmũkamenya atĩ nĩ kũrĩ ũtuanĩri wa ciira.”
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
