Kĩambĩrĩria 4
1 Nake Adamu agĩkoma na mũtumia wake Hawa, nake akĩgĩa nda, agĩciara Kaini. Nake akiuga atĩrĩ, “Ndĩkũgĩa na mwana wa kahĩĩ nĩ ũndũ wa gũteithio nĩ Jehova.”
А Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.
2 Thuutha ũcio agĩciara Habili, mũrũ wa nyina. Habili aarĩ mũrĩithi wa mbũri nake Kaini aarĩ mũrĩmi.
Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.
3 Maikarĩte kwa ihinda-rĩ, Kaini akĩrehe maciaro mamwe ma mũgũnda marĩ igongona kũrĩ Jehova.
И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
4 No Habili akĩrehe marigithathi mamwe marĩa manoru ma rũũru rwake. Nake Jehova agĩkenio nĩ Habili na igongona rĩake,
Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
5 no ndaakenirio nĩ Kaini na igongona rĩake. Nĩ ũndũ ũcio Kaini akĩrakara mũno, na agĩtukia gĩthiithi.
а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
6 Nake Jehova Ngai akĩũria Kaini atĩrĩ, “Ũrakarĩte nĩkĩ? Na nĩ kĩĩ gĩtũmĩte ũtukie gĩthiithi?
И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
7 Ũngĩka ũrĩa kwagĩrĩire-rĩ, no wage gwĩtĩkĩrĩka? No ũngĩaga gwĩka ũrĩa kwagĩrĩire-rĩ, mehia makuoheirie mũrango-inĩ waku makĩenda gũgwatha; no wee no nginya ũmatoorie.”
Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
8 Thuutha ũcio Kaini akĩĩra mũrũ wa nyina Habili atĩrĩ, “Nĩtumagare tũthiĩ mũgũnda.” Na rĩrĩa maarĩ kũu mũgũnda, Kaini agĩtharĩkĩra mũrũ wa nyina Habili, akĩmũũraga.
А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
9 Nake Jehova akĩũria Kaini atĩrĩ, “Arĩ ha mũrũ-wa-nyũkwa Habili?” Nake akĩmũcookeria atĩrĩ, “Niĩ ndiũĩ, kaĩ arĩ niĩ mũmenyereri wa mũrũ-wa-maitũ?”
И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?
10 Jehova akĩmũũria atĩrĩ, “Nĩ atĩa wĩkĩte? Ta thikĩrĩria! Thakame ya mũrũ-wa-nyũkwa nĩĩrangaĩra ĩrĩ tĩĩri-inĩ.
И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
11 Na rĩrĩ, nĩũgwatĩtwo nĩ kĩrumi na ũkaingatwo mũgũnda ũrĩa waathamirie kanua kaguo kwamũkĩra thakame ya mũrũ-wa-nyũkwa kuuma guoko-inĩ gwaku.
И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.
12 Rĩrĩa ũrĩũrĩmaga-rĩ, ndũgacooka gũgũciarĩra maciaro maguo. Ũgũtuĩka mũndũ ũtakindagĩria, wa kũũrũũraga gũkũ thĩ.”
Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 Nake Kaini akĩĩra Jehova atĩrĩ, “Iherithia rĩakwa nĩ inene gũkĩra ũrĩa ingĩhota gwĩtiiria.
А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.
14 Ũmũthĩ ũyũ nĩũranyingata kuuma mũgũnda ũyũ na ndũũre hithĩtwo ũthiũ waku; ngũtuĩka mũndũ ũtakindagĩria, wa kũũrũũraga gũkũ thĩ, na ũrĩa wothe ũkaanyona nĩakanjũraga.”
Ето гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки, който ме намери, ще ме убие.
15 No Jehova akĩmwĩra atĩrĩ, “Aca, ti ũguo; mũndũ o na ũrĩkũ angĩkooraga Kaini, nĩakarĩhio maita mũgwanja.” Jehova agĩcooka agĩĩkĩra Kaini rũũri nĩgeetha ũrĩa wothe ũngĩmuona ndakamũũrage!
А Господ му каза: Затова, който убие Каина, него ще му се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
16 Nĩ ũndũ ũcio Kaini akĩehera akiuma harĩ Jehova, na agĩtũũra bũrũri-inĩ wa Nodu, mwena wa irathĩro rĩa Edeni.
Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 Kaini agĩkoma na mũtumia wake, na akĩgĩa nda, agĩciara Enoku. Hĩndĩ ĩyo Kaini nĩakaga itũũra inene, na aarĩkia kũrĩaka, akĩrĩĩta Enoku o ta ũrĩa mũriũ eetagwo.
И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха; и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.
18 Nake Enoku agĩciarĩrwo Iradu, nake Iradu aarĩ ithe wa Mehujaeli, nake Mehujaeli aarĩ ithe wa Methushaeli, nake Methushaeli aarĩ ithe wa Lameku.
И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.
19 Lameku ũcio akĩhikia andũ-a-nja eerĩ, ũmwe eetagwo Ada na ũrĩa ũngĩ eetagwo Zila.
И Ламех си взе две жени: Името на едната беше Ада, а името на другата Села.
20 Ada agĩciara Jabali; na nĩwe ithe wa andũ arĩa matũũraga hema-inĩ na marĩithagia mahiũ.
Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък.
21 Mũrũ-wa nyina eetagwo Jubali; nake nĩwe ithe wa andũ arĩa othe mahũũraga inanda cia mũgeeto na makahuha mĩtũrirũ.
Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят на арфа и кавал.
22 Zila o nake aarĩ na mũriũ, nake eetagwo Tubali-Kaini, na nĩwe waturaga indo cia mĩthemba yothe cia gĩcango na cia kĩgera. Tubali-Kaini aarĩ na mwarĩ wa nyina wetagwo Naama.
Тъй Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.
23 Lameku akĩĩra atumia ake atĩrĩ, “Ada na Zila, taa thikĩrĩriai; inyuĩ atumia a Lameku, ta iguai ciugo ciakwa. Nĩnjũragĩte mũndũ nĩ ũndũ wa kũndiihia, ngooraga mũndũ mwĩthĩ nĩ ũndũ wa kũnguraria.
И Ламех рече на жените си: - Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.
24 Angĩkorwo Kaini arĩhagĩrio maita mũgwanja-rĩ, Lameku nake akarĩhĩrio maita mĩrongo mũgwanja na mũgwanja.”
Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.
25 Nake Adamu agĩkoma na mũtumia wake rĩngĩ, nake agĩciara kaana ga kahĩĩ, na agĩgatua Sethi, akiuga atĩrĩ, “Ngai nĩaheete mwana ũngĩ handũ ha Habili, ũrĩa Kaini ooragire.”
И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит, защото тя думаше, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.
26 Sethi o nake aarĩ na mũriũ wake, nake akĩmũtua rĩĩtwa Enoshu. Hĩndĩ ĩyo nĩrĩo andũ mambĩrĩirie gũkaĩra rĩĩtwa rĩa Jehova.
Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име.
