Atũmwo 24
1 Na rĩrĩ, thuutha wa mĩthenya ĩtano, Anania, mũthĩnjĩri-Ngai ũrĩa mũnene, agĩikũrũka agĩthiĩ Kaisarea marĩ na athuuri amwe na wakiri wetagwo Teritulo, na makĩrehe thitango ciao cia gũũkĩrĩra Paũlũ kũrĩ barũthi.
О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;
2 Rĩrĩa Paũlũ eetirwo thĩinĩ, Teritulo akĩambĩrĩria kũmũthitanga mbere ya Felike, akiuga atĩrĩ: “Nĩtũkeneire ihinda iraaya rĩa thayũ tũrĩ rungu rwaku, na ũũgĩ waku wa kuona na kabere nĩũgarũrĩte maũndũ marĩa mooru magatuĩka mega bũrũri-inĩ ũyũ.
О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,
3 Kũndũ guothe na maũndũ-inĩ mothe, wee mũgaathe Felike, nĩtwamũkĩrĩte ũndũ ũyũ tũrĩ na ngaatho nene.
то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
4 No nĩgeetha ndigakũnogie makĩria, nĩngũkũũria na gĩtĩĩo ũtũthikĩrĩrie hanini.
Но за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,
5 “Nĩtuonete mũndũ ũyũ arĩ mũndũ wa kũrehe thĩĩna, na nĩarehete ngũĩ gatagatĩ-inĩ ka Ayahudi kũndũ guothe thĩinĩ wa thĩ. We nĩ mũtongoria wa gĩkundi kĩrĩa gĩĩtagwo Anazari,
понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;
6 na ningĩ nĩageragia gũthaahia hekarũ; nĩ ũndũ ũcio tũkĩmũnyiita. (Na nĩtũngĩamũtuĩrĩire kũringana na watho witũ.
който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
7 No Lisia, mũnene ũcio wa mbũtũ agĩũka akĩmũruta moko-inĩ maitũ na hinya akĩmweheria, na agĩathana athitangi aake moke kũrĩ wee.)
но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе].
8 Wee mwene wamũũrangia nĩũkũmenya ma ya ũhoro ũyũ wothe tũmũthitangĩire.”
А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9 Nao Ayahudi makĩnyiitanĩra na thitango ĩyo, makiuga atĩ maũndũ macio maarĩ ma ma.
И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10 Rĩrĩa barũthi aaheneirie Paũlũ na moko aarie-rĩ, Paũlũ oigire atĩrĩ, “Nĩnjũũĩ atĩ nĩũkoretwo ũrĩ mũtui ciira wa rũrĩrĩ rũrũ ihinda rĩa mĩaka mĩingĩ, nĩ ũndũ ũcio nĩngwĩyarĩrĩria ngenete.
А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11 Nĩ ũndũ mũhũthũ harĩwe kũmenya atĩ ti makĩria ma mĩthenya ikũmi na ĩĩrĩ ĩthirĩte kuuma ndambata Jerusalemu kũhooya Ngai.
защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
12 Andũ arĩa maathitangĩte matianyonire ngĩkararania na mũndũ o na ũrĩkũ hekarũ-inĩ, kana ngĩtũma kĩrĩndĩ kĩgĩe na ngũĩ thunagogi-inĩ, o na kana handũ hangĩ o hothe itũũra-inĩ.
И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
13 Na matingĩhota kuonania ihooto harĩwe cia thitango icio maathitangĩire.
И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14 No rĩrĩ, nĩngwĩtĩkĩra atĩ nĩhooyaga Ngai wa maithe maitũ ndĩ mũrũmĩrĩri wa Njĩra ĩyo, o ĩyo metaga ya gĩkundi kĩa nyamũkano. Niĩ nĩnjĩtĩkĩtie maũndũ mothe marĩa megiĩ Watho na marĩa mandĩkĩtwo mabuku-inĩ ma Anabii,
Но това ти изповядвам че, според учението което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,
15 na ndĩ na kĩĩrĩgĩrĩro thĩinĩ wa Ngai o ta kĩrĩa andũ aya marĩ nakĩo, atĩ nĩgũgakorwo na kũriũka kwa andũ arĩa athingu na arĩa aaganu.
и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16 Nĩ ũndũ ũcio nĩndĩĩrutanagĩria hĩndĩ ciothe kũiga thamiri yakwa ĩtarĩ na ũcuuke mbere ya Ngai na mbere ya andũ.
Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.
17 “Thuutha wa gũkorwo itarĩ kuo mĩaka mĩingĩ, nĩndokire Jerusalemu nĩgeetha ndeehere andũ akwa iheo nĩ ũndũ wa athĩĩni na ndute maruta nĩ ũndũ wa Ngai.
А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.
18 Na rĩrĩa ndarũmbũyanagia na maũndũ macio nĩmangorire kũu hekarũ-inĩ ndĩtheretie. Gũtiarĩ na gĩkundi kĩa andũ ndaarĩ na kĩo, o na kana ngĩkorwo ngĩruta thĩĩna.
А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;
19 No nĩ kũrĩ Ayahudi a kuuma bũrũri wa Asia arĩa magĩrĩirwo nĩgũkorwo marĩ haha mbere yaku na maathitange angĩkorwo nĩ marĩ ũndũ mangĩnjuukĩra.
но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
20 Akorwo ti ũguo, aya marĩ haha nĩmagĩrĩirwo moige ihĩtia rĩrĩa maanyonire narĩo rĩrĩa ndaarũgamire mbere ya Kĩama,
Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили [в мене], когато застанах пред синедриона,
21 tiga ũkorirwo nĩ ũndũ ũyũ ũmwe ndanĩrĩire rĩrĩa ndaarũngiĩ mbere yao ngiuga atĩrĩ: ‘Ũmũthĩ ndũgamĩte mbere yanyu njiirithio nĩ ũndũ nĩnjĩrĩgĩrĩire ũhoro wa kũriũka kwa arĩa akuũ.’”
освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22 Nake Felike, nĩ ũndũ nĩamenyete wega ũhoro wa Njĩra ĩyo, agĩtĩĩria ciira. Akiuga atĩrĩ, “Hĩndĩ ĩrĩa Lisia, ũcio mũnene wa mbũtũ agooka-rĩ, nĩguo ngaatua ciira waku.”
А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
23 Agĩatha mũnene ũcio wa thigari igana rĩmwe aige Paũlũ arĩ mũrangĩre, no amũhe wĩyathi mũnini na etĩkĩrie arata aake marũmbũiye mabata make.
И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24 Na rĩrĩ, thuutha wa mĩthenya mĩnini, Felike agĩũka marĩ na mũtumia wake Dirusila, ũrĩa warĩ Mũyahudi mũtumia. Agĩtũmanĩra Paũlũ, na akĩmũthikĩrĩria akĩaria ũhoro wa wĩtĩkio thĩinĩ wa Kristũ Jesũ.
След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
25 Rĩrĩa Paũlũ aaragia ũhoro wa ũthingu, na wa kwĩgirĩrĩria merirĩria ma mwĩrĩ, o na wa ciira ũrĩa ũgooka, Felike akĩigua etigĩra, akiuga atĩrĩ, “Nĩ ũguo! Rĩu no ũthiĩ. Rĩrĩa ndĩrĩgĩa na ihinda rĩagĩrĩire, nĩndĩgũtũmanĩra ũũke.”
И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
26 Ihinda-inĩ o rĩu no ehokaga atĩ Paũlũ nĩangĩamũheire ihaki, na nĩ ũndũ ũcio nĩaikaraga akĩmũtũmanagĩra, akaaria nake.
Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
27 Hĩndĩ ĩrĩa mĩaka ĩĩrĩ yathirire-rĩ, Porikio Fesito agĩcooka ithenya rĩa Felike, no tondũ Felike nĩendaga gũkenia Ayahudi, agĩtiga Paũlũ njeera.
Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.
