Klagelieder 5
1 Gedenke, HERR, was uns widerfahren ist! Schau her und siehe unsere Schmach!
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Unser Erbe ist den Fremden zugefallen, unsere Häuser den Ausländern.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Wir sind Waisen geworden, vaterlos, unsere Mütter zu Witwen.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Unser Wasser trinken wir um Geld, unser Holz kommt uns gegen Bezahlung zu.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Unsere Verfolger sind uns beständig auf dem Hals; werden wir müde, so gönnt man uns keine Ruhe.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Wir haben Ägypten die Hand gereicht und Assur, um genug Brot zu erhalten.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Unsere Väter, die gesündigt haben, sind nicht mehr; wir müssen ihre Schuld tragen.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Knechte herrschen über uns; niemand befreit uns aus ihrer Hand!
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Wir schaffen unsere Nahrung unter Lebensgefahr herbei, weil uns in der Wüste das Schwert bedroht.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Unsere Haut ist schwarz wie ein Ofen, so versengt uns der Hunger.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Frauen wurden in Zion vergewaltigt, Jungfrauen in den Städten Judas.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Fürsten wurden durch ihre Hand gehängt, die Person der Alten hat man nicht geachtet.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Jünglinge müssen Mühlsteine tragen und Knaben straucheln unter Bürden von Holz.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Die Ältesten bleiben weg vom Tor, und die Jünglinge lassen ihr Saitenspiel.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Die Freude unsres Herzens ist dahin, unser Reigen hat sich in Klage verwandelt.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Die Krone ist uns vom Haupte gefallen; wehe uns, daß wir gesündigt haben!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Darob ist unser Herz krank geworden, darum sind unsere Augen trübe:
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 weil der Berg Zion verwüstet ist; Füchse tummeln sich daselbst.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Du aber, o HERR, bleibst ewiglich, dein Thron besteht für und für!
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Warum willst du uns für immer vergessen, uns verlassen auf Lebenszeit?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Bringe uns zu dir zurück, o HERR, so kehren wir um; laß es wieder werden wie vor alters!
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Oder hast du uns gänzlich verworfen, bist du allzusehr über uns erzürnt?
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
