Job 20
1 Da antwortete Zophar, der Naamatiter, und sprach:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Darum veranlassen mich meine Gedanken zu einer Antwort, und deswegen drängt es mich [zu reden].
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Einen Verweis, mir zur Schande, muß ich vernehmen; aber mein Geist treibt mich zu antworten um meiner Einsicht willen.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Weißt du nicht, daß von alters her, seit Menschen auf Erden sind,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 der Gottlosen Frohlocken kurz ist und die Freude der Frevler nur einen Augenblick währt?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Wenn er schon bis zum Himmel erhoben würde und sein Haupt bis an die Wolken reichte,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 so geht er doch, gleich seinem Kot, auf ewig unter, und die ihn gesehen, werden sagen: Wo ist er?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Wie ein Traum wird er verschwinden, man wird ihn nimmer finden, er vergeht wie ein Nachtgesicht.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Das Auge, das ihn gesehen, sieht ihn nimmer wieder, und seine Stätte kennt ihn nicht mehr.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Seine Söhne müssen die Armen entschädigen und ihre Hände sein Vermögen wieder herausgeben.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Seine Gebeine waren voller Jugendkraft: die liegt nun mit ihm im Staub.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Ist das Böse noch so süß in seinem Munde, daß er es unter seiner Zunge birgt,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 daß er es hegt und nicht lassen kann und an seinem Gaumen festhält:
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 so verwandelt sich doch seine Speise in seinem Eingeweide und wird in seinem Innern zu Schlangengift.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Das verschlungene Gut muß er wieder von sich geben, Gott treibt es ihm aus dem Leibe heraus.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Schlangengift hat er gesaugt: darum wird ihn die Zunge der Otter töten.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Er wird seine Lust nicht sehen an den Bächen, den Strömen von Honig und von Milch.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Das Erworbene muß er zurückgeben, und er kann es nicht verschlingen; seines eingetauschten Gutes wird er nicht froh;
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 denn er hat Arme unterdrückt und sie liegen lassen, ein Haus beraubt, anstatt gebaut.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Sein Bauch wußte nichts von Genügsamkeit; vor seiner Begehrlichkeit blieb nichts verschont.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Nichts entging seiner Freßgier, darum wird auch sein Gut nicht beständig sein.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Mitten in seinem Überfluß wird ihm angst, alle Hände der Unglücklichen kommen über ihn.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Es wird geschehen, während er seinen Bauch noch füllt, wird Er über ihn senden die Glut seines Zornes und wird auf ihn regnen lassen, in seine Speise hinein.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 Flieht er vor der eisernen Rüstung, so wird ihn der eherne Bogen durchbohren.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Er zieht [daran], und der Pfeil geht aus seinem Leibe hervor, blitzend fährt er aus seiner Galle, und Todesschrecken kommen über ihn.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Alle Finsternis ist aufgespart für seine Schätze, ihn wird ein Feuer verzehren, das nicht ausgeblasen wird; es frißt weg, was in seinem Zelte übriggeblieben ist.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Der Himmel wird seine Schuld offenbaren und die Erde sich wider ihn empören.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Der Reichtum seines Hauses fährt dahin, muß zerrinnen am Tage seines Zornes.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Das ist des gottlosen Menschen Teil von Gott, das Erbe, das Gott ihm zugesprochen hat.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
