Psalm 74
1 Eine Unterweisung Assaphs. Gott, warum verstößest du uns so gar und bist so grimmig zornig über die Schafe deiner Weide?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Gedenk an deine Gemeine, die du vor alters erworben und dir zum Erbteil erlöset hast, an den Berg Zion, da du auf wohnest.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Tritt auf sie mit Füßen und stoße sie gar zu Boden. Der Feind hat alles verderbet im Heiligtum.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Deine Widerwärtigen brüllen in deinen Häusern und setzen ihre Götzen drein.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Man siehet die Äxte oben her blicken, wie man in einen Wald hauet,
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 und zerhauen alle seine Tafelwerke mit Beil und Barten.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Sie verbrennen dein Heiligtum, sie entweihen die Wohnung deines Namens zu Boden.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Sie sprechen in ihrem Herzen: Laßt uns sie plündern! Sie verbrennen alle Häuser Gottes im Lande.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Unsere Zeichen sehen wir nicht, und kein Prophet predigt mehr, und kein Lehrer lehret uns mehr.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Ach, Gott, wie lange soll der Widerwärtige schmähen und der Feind deinen Namen so gar verlästern?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Warum wendest du deine Hand ab und deine Rechte von deinem Schoß so gar?
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Aber Gott ist mein König von alters her, der alle Hilfe tut, so auf Erden geschieht.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Du zertrennest das Meer durch deine Kraft und zerbrichst die Köpfe der Drachen im Wasser.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Du zerschlägst die Köpfe der Walfische und gibst sie zur Speise dem Volk in der Einöde.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Du lässest quellen Brunnen und Bäche; du lässest versiegen starke Ströme.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Tag und Nacht ist dein; du machest, daß beide Sonn und Gestirn ihren gewissen Lauf haben.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Du setzest einem jeglichen Lande seine Grenze; Sommer und Winter machest du.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 So gedenke doch des, daß der Feind den HERRN schmähet, und ein töricht Volk lästert deinen Namen.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Du wollest nicht dem Tier geben die Seele deiner Turteltaube und deiner elenden Tiere nicht so gar vergessen.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Gedenk an den Bund; denn das Land ist allenthalben jämmerlich verheeret, und die Häuser sind zerrissen.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Laß den Geringen nicht mit Schanden davongehen, denn die Armen und Elenden rühmen deinen Namen.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Mache dich auf, Gott, und führe aus deine Sache; gedenk an die Schmach, die dir täglich von den Toren widerfähret.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Vergiß nicht des Geschreies deiner Feinde; das Toben deiner Widerwärtigen wird je länger je größer.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
