< Psalm 49 >
1 Ein Psalm der Kinder Korah, vorzusingen. Höret zu, alle Völker; merket auf, alle, die in dieser Zeit leben,
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 beide gemein Mann und HERREN, beide reich und arm miteinander.
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Mein Mund soll von Weisheit reden und mein Herz von Verstand sagen.
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Wir wollen einen guten Spruch hören und ein fein Gedicht auf der Harfe spielen.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Warum sollt ich mich fürchten in bösen Tagen, wenn mich die Missetat meiner Übertreter umgibt?
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 Die sich verlassen auf ihr Gut und trotzen auf ihren großen Reichtum.
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Kann doch ein Bruder niemand erlösen noch Gott jemand versöhnen;
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 denn es kostet zu viel, ihre Seele zu erlösen, daß er's muß lassen anstehen ewiglich,
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 ob er auch gleich lange lebet und die Grube nicht siehet.
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Denn man wird sehen, daß solche Weisen doch sterben, sowohl als die Toren und Narren umkommen, und müssen ihr Gut andern lassen.
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Das ist ihr Herz, daß ihre Häuser währen immerdar, ihre Wohnungen bleiben für und für und haben große Ehre auf Erden.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Dennoch können sie nicht bleiben in solcher Würde, sondern müssen davon wie ein Vieh.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Dies ihr Tun ist eitel Torheit; noch loben's ihre Nachkommen mit ihrem Munde (Sela)
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 Sie liegen in der Hölle wie Schafe, der Tod naget sie; aber die Frommen werden gar bald über sie herrschen, und ihr Trotz muß vergehen, in der Hölle müssen sie bleiben. (Sheol )
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol )
15 Aber Gott wird meine Seele erlösen aus der Hölle Gewalt; denn er hat mich angenommen. (Sela) (Sheol )
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol )
16 Laß dich's nicht irren, ob einer reich wird, ob die HERRLIchkeit seines Hauses groß wird.
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 Denn er wird nichts in seinem Sterben mitnehmen, und seine HERRLIchkeit wird ihm nicht nachfahren.
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 sondern er tröstet sich dieses guten Lebens und preiset es, wenn einer nach guten Tagen trachtet.
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 So fahren sie ihren Vätern nach und sehen das Licht nimmermehr.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.