Job 29
1 Und Hiob hub abermal an seine Sprüche und sprach:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 O daß ich wäre wie in den vorigen Monden, in den Tagen, da mich Gott behütete,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 da seine Leuchte über meinem Haupte schien, und ich bei seinem Licht in der Finsternis ging;
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 wie ich war zur Zeit meiner Jugend, da Gottes Geheimnis über meiner Hütte war;
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 da der Allmächtige noch mit mir war und meine Kinder um mich her;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 da ich meine Tritte wusch in Butter, und die Felsen mir Ölbäche gossen;
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 da ich ausging zum Tor in der Stadt und ließ meinen Stuhl auf der Gasse bereiten;
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 da mich die Jungen sahen und sich versteckten, und die Alten vor mir aufstunden;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 da die Obersten aufhöreten zu reden, und legten ihre Hand auf ihren Mund;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 da die Stimme der Fürsten sich verkroch, und ihre Zunge an ihrem Gaumen klebte.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Denn welches Ohr mich hörete, der preisete mich selig, und welches Auge mich sah, der rühmte mich.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Denn ich errettete den Armen, der da schrie, und den Waisen, der keinen Helfer hatte.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Der Segen des, der verderben sollte, kam über mich; und ich erfreuete das Herz der Witwe.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Gerechtigkeit war mein Kleid, das ich anzog wie einen Rock; und mein Recht war mein fürstlicher Hut.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Ich war des Blinden Auge und des Lahmen Füße.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Ich war ein Vater der Armen; und welche Sache ich nicht wußte, die erforschete ich.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Ich zerbrach die Backenzähne des Ungerechten und riß den Raub aus seinen Zähnen.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Ich gedachte: Ich will in meinem Nest ersterben und meiner Tage viel machen wie Sand.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Meine Saat ging auf am Wasser; und der Tau blieb über meiner Ernte.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Meine HERRLIchkeit erneuerte sich immer an mir; und mein Bogen besserte sich in meiner Hand.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Man hörete mir zu, und schwiegen und warteten auf meinen Rat.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Nach meinen Worten redete niemand mehr; und meine Rede troff auf sie.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Sie warteten auf mich wie auf den Regen und sperreten ihren Mund auf als nach dem Abendregen.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Wenn ich sie anlachte, wurden sie nicht zu kühn darauf, und das Licht meines Angesichts machte mich nicht geringer.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Wenn ich zu ihrem Geschäfte wollte kommen, so mußte ich obenan sitzen und wohnete wie ein König unter Kriegsknechten, da ich tröstete, die Leid trugen.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
