Psalm 56

1 Dem Musikmeister, nach “Stumme Taube der Fernen”. Von David, ein Mikhtam, als ihn die Philister zu Gath ergriffen. Sei mir gnädig, o Gott, denn Menschen zermalmen mich, immerfort bedrängen mich Krieger.

За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

2 Immerfort zermalmen meine Feinde, denn viele kriegen in der Höhe wider mich.

Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

3 Wenn ich mich fürchten muß, vertraue ich doch auf dich.

Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

4 Gott macht, daß ich sein Wort rühmen kann! Auf Gott vertraue ich, fürchte mich nicht. Was kann Fleisch mir anhaben?

Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

5 Immerfort thun sie meiner Sache wehe; wider mich sind alle ihre Gedanken auf Böses gerichtet.

Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

6 Sie rotten sich zusammen, lauern auf, beobachten meine Tritte, gleichwie sie auf meine Seele harrten.

Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

7 Ob des Frevels vergilt ihnen; stürze, o Gott, im Zorne die Völker!

Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

8 Mein Umherirren hast du gezählt, meine Thränen sind in deinen Schlauch gelegt, ja gewiß in dein Buch verzeichnet!

Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

9 Alsdann werden meine Feinde zurückweichen, wenn ich rufe; das weiß ich, daß Gott für mich ist.

Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

10 Gott macht, daß ich sein Wort rühmen kann!

Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

11 Auf Gott vertraue ich, fürchte mich nicht. Was können Menschen mir anhaben?

На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

12 Ich schulde, was ich dir gelobt, o Gott; ich will dir Dankopfer bezahlen!

Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

13 Denn du hast meine Seele vom Tod errettet, ja meine Füße vom Sturze, damit ich vor Gott im Lichte der Lebendigen wandle.

Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?