Psalm 94
1 Herr! Als der Rache Gott, als Gott der Rache zeige Dich!
Господи Боже, Кому принадлежи отмъщението, Господи, кому принадлежи отмъщението, възсияй.
2 Erhebe Dich als Erdenrichter! Vergilt den Stolzen nach Verdienst!
Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
3 Wie lange sollen Frevler, Herr, wie lange sollen Frevler noch frohlocken
Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
4 und geifernd so Vermessenes reden und alle Übeltäter so sich brüsten
Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Sie treten, Herr, Dein Volk. Die ewig Deinen quälen sie,
Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
6 erwürgen Fremdlinge und Witwen und morden Waisen, sprechend:
Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
7 "Der Herr sieht's nicht; nicht merkt es Jakobs Gott."
И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 Ihr Albernen im Volke werdet klug! Ihr Törichten! Wann wollt ihr das begreifen?
Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете?
9 Nicht hören sollte, der das Ohr erschafft? Nicht sehen, der das Auge hat gebildet?
Оня, Който е поставил ухото не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
10 Nicht strafen sollte, der die Heidenvölker züchtigt? Er, der den Menschen Einsicht schenkt?
Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
11 Die menschlichen Gedanken kennt der Herr, wie sie so eitel sind. -
Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 Dem Manne Heil, den Du erziehst, o Herr, aus Deiner Lehre ihn belehrst,
Блажен оня човек, когото Ти, Господи вразумяваш, И когото учиш от закона Си,
13 ihn ob des Bösen Glück beruhigend, bis daß gegraben ist die Grube für den Frevler:
За да го успокояваш през дните на злочестието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
14 "Der Herr verstößt sein Volk nicht ganz, verläßt die ewig Seinen nicht.
Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
15 Noch immer sitzt er zu Gericht; ihm fallen alle frommen Herzen zu."
Понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Wer steht mir gegen Bösewichter bei? Wer tritt für mich den Übles Tuenden entgegen?
Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17 Wenn nicht der Herr mein Beistand wäre, dann läge meine Seele bald im Reich der Stille.
Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18 Obschon ich wähnte, daß mein Fuß gewankt, so hält mich dennoch Deine Gnade aufrecht, Herr.
Когато казах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Und streiten sich in meinem Innern die Gedanken, so labt an Deinen Tröstungen sich meine Seele.
Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
20 Hat schon des Unrechts Stuhl der aufgestellt, der Unheil dem Gesetz bereitet?
Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
21 Sie klagen fromme Seelen an; unschuldig Blut verdammen sie. -
Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
22 Doch eine Burg sei mir der Herr, mein Gott, mein Zufluchtsfels!
Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.
23 Er lohne ihnen auch ihr Unrecht; er tilge sie in ihrer Bosheit! Der Herr vertilge sie, er, unser Gott.
Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.
