Psalm 71
1 Auf Dich, Herr, hoffe ich. Laß nimmer mich zuschanden werden!
На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
2 Errette mich nach Deiner Liebe! Du befreie mich! Und neig zu mir Dein Ohr! Errette mich!'
Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
3 Sei mir doch eine Felsenburg, in die ich jederzeit zu meinem Heile kommen darf. Mein Fels und meine Burg bist Du.
Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 Mein Gott! Befrei mich aus der Hand des Frevlers und aus der Faust des Ungerechten und Bedrückers!
Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
5 Du meine Hoffnung, Herr, Du meine Zuversicht von Jugend an!
Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
6 Vom Mutterschoß an hab ich mich auf Dich verlassen, vom Mutterleibe her bist Du mir Stütze. Auf Dir hat immer meine Zuversicht beruht.
Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 Als Wunder galt ich vielen; solch großer Schutz bist Du für mich.
Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
8 Mein Mund ist Deines Ruhmes voll, alltäglich Deines Preises.
Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
9 Verwirf mich nun im Alter nicht! Verlaß mich nicht beim Schwinden meiner Kräfte!
Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 Denn meine Feinde reden über mich; die auf mein Leben lauem, halten Rat zumal.
Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
11 Sie sagen: "Gott hat ihn verlassen. Verfolgt ihn! Greift ihn! Nirgends ist ein Retter."
И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
12 Gott, sei nicht ferne mir! Mein Gott, zur Hilfe eile mir herbei!
Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 In Scham vergehen mögen meiner Seele Feinde! Mit Schimpf und Schmach bedeckt sein, die mein Unglück suchen!
Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
14 Ich aber harre immerdar und mehre Deinen Ruhm nach allen Seiten.
Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
15 Mein Mund soll Deine Liebe künden und den ganzen Tag Dein Heil. Wenn ich geschickt im Schildern wäre
Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
16 und ich erreichte, Herr, das höchste Alter, ich wollte Deine Liebe, Herr, nur schildern.
Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Du lehrtest mich's in meiner Jugend, Gott, und bis zur Stunde künd' ich Deine Wunder.
Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 Nun, so verlaß mich auch im Alter nicht, Gott, nicht im Greisenalter, daß ich der Nachwelt Deine Kraft, der ganzen Zukunft Deine Macht verkünde!
Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
19 In Deiner Liebe, Gott, so hoch, in der Du Großes tust, wer gleicht Dir, Gott?
Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 Der Du viel Not und Leid mich fühlen ließest, Du lässest wiederum mich aufleben und führst mich aus der Erde Schlünden,
Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Du machst mir meine Buße groß und tröstest mich dann wieder.
Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
22 Ich preise alsdann Deine Treue mit Harfenspiel, mein Gott. Ich spiele auf der Zither Dir, Du Heiliger Israels.
И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
23 Wenn ich Dir singe, jubeln meine Lippen und meine Seele, die Du rettest.
ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
24 Auch meine Zunge spricht von Deiner Liebe immerfort; denn tief beschämt zuschanden werden, die mein Verderben suchen.
Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
