Sprueche 12
1 Wer Mahnung liebt, liebt auch Erkenntnis; wer aber Rüge haßt, ist töricht.
Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
2 Der gute Mann erhält vom Herrn, was er für's Leben braucht, der Bauernfänger nur erschwindelt es.
Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
3 Kein Mensch kommt zum Bestand durch Frevel; der Frommen Wurzel aber wanket nicht.
Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
4 Ein wackeres Weib ist seinem Gatten eine Krone; ein schändliches ist ihm wie Wurmfraß in den Knochen.
Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 Gedanken frommer Leute zielen auf das Recht, der Frevler Pläne auf Betrug.
Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
6 Der Frevler Worte stellen selbst dem Blute nach; der Frommen Mund errettet es.
Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
7 Wenn Frevler stürzen, daß sie nicht mehr sind, dann hat der Frommen Haus Bestand.
Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
8 Gelobt wird nach der Klugheit Maß ein Mann; doch der verschrobenen Verstandes, wird verachtet.
Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
9 Weit besser, wer geringen Stands, doch einen Sklaven halten kann, als wer sich vornehm dünkt und brotlos ist.
По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
10 Der Fromme sorgt sich für sein Vieh, für alles, was ihm not tut; das Herz des Bösen aber ist erbarmungslos.
Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
11 Wer seinen Acker baut, hat Brot in Fülle; wer nichtigen Dingen nachgeht, ist ein Tor.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
12 Der Bösen Höhen ist des Frevlers Wunsch; die Frommen aber gründen tief.
Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
13 Durch Widerspruch fängt sich der Frevler; der Not entkommt der Fromme.
В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
14 Der Edelmann labt sich an schönen Reden; entlohnt wird der Gewöhnliche für seiner Hände Werk.
От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 Dem Toren scheint sein Weg der richtige; der Weise aber hört auf Rat.
Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
16 Ein Tor läßt seinen Zorn den ganzen Tag durch merken: doch den Verdruß verbirgt der Kluge.
Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
17 Wer Wahrheit meldet, spricht, was sich bewährt: ein falscher Zeuge macht Enttäuschung.
Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
18 Gar manche führen Reden gleich den Stichen eines Schwerts; doch Heilung bringt des Weisen Zunge.
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
19 Wahrheitsgemäße Rede hat für immer Geltung; nur einen Augenblick behauptet sich die falsche.
Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
20 Enttäuschung kommt ins Herz der Unheilplanenden, doch Freude denen, die das Wohlergehen fördern.
Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
21 Dem Frommen fällt nie Böses ein; die Frevler aber sind voll Bosheit.
Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
22 Ein Greuel für den Herrn sind falsche Lippen; doch die wahrhaftig handeln, sind ihm angenehm.
Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
23 Ein kluger Mann verbirgt sein Wissen; das Herz der Toren sprudelt Törichtes hervor.
Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
24 Die Hand der Fleißigen wird herrschen; die lässige wird fronen müssen.
Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
25 Ein Kummer in des Menschen Herzen drückt es nieder; ein freundlich Wort verwandelt es in Fröhlichkeit.
Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
26 Der Fromme sucht und findet seine Nahrung; der Weg der Frevler führt sie irre.
Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
27 Die Faulheit bringt nicht ihre Nahrung auf, der Fleißige jedoch ein groß Vermögen.
Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
28 Zum Leben kommt man auf der Tugend Pfad; der Weg des Truges führt zum Tode.
В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
