Job 5
1 "Ach, fordere immer vor Gericht! Wer leistet deiner Ladung Folge? Mit Heiligen entzweit, an wen willst du dich wenden?
Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
2 Den Toren wird der Ärger töten, den Dummen wird der Zorn das Leben kosten.
Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
3 Ich selbst sah einen Toren festgewurzelt stehen; da schaut ich seines Hauses raschen Untergang,
Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
4 und seine Kinder standen hilflos da. Sie mußten, ohne Anwalt, im Gerichtstor sich zertreten lassen.
Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5 Was er geerntet, ißt ein Hungriger, und dieser bringt davon dem Darbenden. Nach ihren Krügen lechzen Durstige.
Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6 Denn Unheil wächst nicht aus dem Staube; nicht sprießt das Unglück aus dem Boden.
Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7 Dem Unglück wächst ein Mensch entgegen, so wie empor der Flamme Funken fliegen.
Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8 An deiner Stelle kehrte ich mich doch zu Gott; ich stellte meine Sache Gott anheim,
Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 ihm, der so herrlich, unerforschlich waltet und Wunder wirket ohne Zahl,
Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
10 der selbst der Erde Regen spendet und Wasser auf die Fluren schickt,
Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11 der Niedrige erhöht, Gebeugte führt zum Heil,
Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12 der hintertreibt den Plan der Listigen, daß ihre Hände immer Förderliches schaffen,
Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13 der Kluge übertrifft an List, so daß der Schlauen Plan sich überstürzt,
Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14 daß sie bei Tag auf Dunkel stoßen, am Mittag tappen wie bei Nacht,
Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15 der rettet den Verlassenen vor ihrem Rachen, den Armen vor der starken Faust.
Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16 Drum geht dem Schwachen Hoffnung auf; die Bosheit muß ihr Maul verschließen.
И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17 Wohl dem, der Gottes Zucht erfährt! Verschmäh daher des Höchsten Mahnung nicht!
Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 Denn er verwundet und verbindet; von seiner Hand kommt Schlag und Heil.
Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19 In sechs der Nöte schont er deiner; in sieben dich kein Unheil trifft.
В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
20 Er rettet dich vom Tod in Hungersnot, im Krieg vor der Gefahr des Schwertes.
В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21 Und greifen Feuerzungen um sich, so bist du wohl geborgen, hast nichts zu fürchten, wenngleich Verheerung kommt.
От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 Des Dämons und der Seuche kannst du lachen; die wilden Tiere brauchst du nicht zu fürchten.
На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23 Denn mit des Landes Schrecknissen stehst du im Bunde; die wilden Tiere sind dir zugetan.
Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 Und du erfährst, daß wohlbehalten bleibt dein Zelt, und musterst du dein Haus, vermißt du nichts.
И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 Die Zahl der Kinder siehst du wachsen; wie Gras im Feld ist dein Gesproß.
Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
26 Du gehst zum Grab im hohen Alter ein, wie Garben, eingeführt zur rechten Zeit.
В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
27 So ist's. So haben wir's ergründet. So haben wir's gehört. Zu Herzen nimm es dir!"
Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
