Luqaassa 9
1 Yesussaykka tammanne nam77u hawarista issife xeeygidi dayiddanthata kessana malane harggefe pathana mala istas wolqanne Godatethi immides:
И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
2 qassekka Xoossa kawotetha yootanasinne harggizayta pathanas ista kiittidees.
И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 istaskka “oge bishe guufe woykko, qaraxite woykko, quma woykko miishshe woykko nam77u mayo aykkokka oykki baannas koshshenna.” gides.
И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
4 intekka he katamayppe kezana gakanas koyro gelida oona keeththanka gidin heen gam7ite.
И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.
5 katama asay intena mokki ekkonta ixxikko he katamayppe kezidi intena mokkontaytas markka gidana mala inte tohon diza gudula pittidi kezite gides.
И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.
6 istikka Goday gida mala kezidi miishrachcho qaala yootishene hargganchata pathishe dere wurson guttappe gutta yuuyiida.
И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.
7 he wode issi issi asati Yanisay hayqqoppe denddides, baggati Elasay kezidi beettides, qasse bagati beni nabetappe issay hayqqoppe dendidees giidi haasa7etiza gish Yuda biitta haariza Herdoossay hessa siyidi hanza miishshan ba wozinan metotettides.
А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 Herdoossaykka tani iza qoodhe qanxida xamaqiza Yanisay hayqqides, histin iza gish hayssa mala haasa7etishn ta siyizays izi oonee? giidi iza ba ayfera beyana koydees.
И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
10 hawarettikka simmidi isti oothidaysa wursi Yesussassi yoottida. izikka ista xalla benara ekkidi Beettesaydda geetettiza poqqethan diza katama bides.
И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.
11 gido attin daro asay hessa eridi ista kaallides. izikka ista mokki ekkidi Xoossa kawotetha gish yoottides. qassekka harggefe pathanas bessizayta pathides.
А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 gadey lem7ishin tamman nam77u hawareti izakko shiiqqidi “nuni dizay baazo biittan gidida gish asay biiddi bees aqana sonne miza miish koyana mala asa moyiza” gida.
И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
13 gido attin izi istas zaaridi “mizaz inte istas immite” gides. istikka nuus ichachu ukeethafenne nam77u moleppe haray ba. ha asas gidiza kath koshikko shamanas besses gida.
Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,
14 Yesussaykka bena kaallizayta “asa ichachu tamu ichachu tamu histi shaakki shaakki utisite” gides. heenkka ichachu shi gidana attumma asay dees.
(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 Yesussa kaallizaytika Yesussay azazida mala asa wursi utisida.
Те сториха така и накараха всички да насядат.
16 Yesussaykka ichachu ukeeththanne nam77u molista oykidi pude salo xeellidi Xoossa galatides. izikka ukeetha menithidi asa gathana mala bena kaallizaytas immides.
А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
17 asay wurikka miidi kaallides. Yesussa kaallizaytika asappe atidda tammanne nam77u masobe kumeth maaddafe denthida.
И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
18 issi gallas Yesussay berkka woossishin iza kaallizayti izara deetes. izikka ista “asay tana oona gizee?” giidi oychchides.
И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?
19 istikka izas “issi issi asay xamaqqiza Yanisa bagayti Elasa harati qasse beni nabetappe issay hayqoppe denddidees geetes” gida.
А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 izikka ista “intech tana oona geetii?” giidi oychchides. Phexirosaykka “neni Xoossafe kiittetida kirstoosa” giidi zaaridees.
Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
21 Yesussaykka ista hayssa oonaskka yootoppite giidi minnithi yoottidi
А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
22 qassekka asa nay daro waayye ekkanas besses, dere cimatan qeese halaqqataninne Muse woga xaafizaytan ixistanane ista kushen hayqqanasinne hezantho gallassan hayqqpope dendana gides.
Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
23 qassekka wursosi “ba shemppo ashshana giza asi wuri dhaysana, shin ba shempota gish giidi dhaysiza asi ashshana. hessa gish tana kaalana koyiza asi diikko bena kaddo, wurso gallas ba masqqale tookkidi tana kaalo” gides.
Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 asi alame mule wodhisidi ba shemppo dhaysiko aaza go7ay dizee?
Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 oonikka tananinne ta qaalan yeelatikko asa nay ba bonchora, aawa bonchoranne geeshsha kiitanchata bonchora yiza wode tani izan yeelatana.
Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
27 ta intes tumu gays hayssan eqqida asappe hayqqanappe sinthan Xoossa kawotethi beyana bagga asati deetes.
А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.
28 Yesussay hessa gida osppun gallassa malappe guye woossanas zuma bolla kezides. bishe benara Phexirosa, Yanisanne Yaqobe ekki bides.
И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
29 izi woosishin iza ayfesoy lametides. iza medhaykka wolqantha mala xoliqidi booxxidees.
И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
30 nam77u asati Museynne Elasay izara haasa7ettida.
И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 istikka bonchora qonccidi Yerusalemeni polistana diza Yesussa hayqqo gish haasa7ettida.
които се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
32 Phexirosane izara dizayta deexo dhiskkoy oykkides. istikka dhiskofe beeggidi Yesussa bonchonne nam77u asi izara eqqidayta beydda.
А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 he nam77u asati Yesussappe shaakketi bishin Phexirosay Yesussa “Godo issi daasse nees, issi daasse Muses issi daasse Elasas oothidi haan dizaakko nuus lo7oshin” gides. gido attin Phexirosay ba gizaysa eronta gides.
И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.
34 izi hessa haasa7ishin shaaray yiidi ista genthides. shaara giddo gelidi babida.
И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
35 shaara giddofekka “tani doorida nay hayssa iza siyite” giza qaalay setettides.
И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!
36 qaalay setettida wode Yesussay xalla beettides. Yesussa kaallizayttikka hanidda miishsha wursi ba wozinan oykkida attin oonaaskka yoottibeyitena.
И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
37 wontetha gallas isti zuma bolla wodhin daro asay yiidi Yesussara gaagidees.
И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
38 he wode asa giddofe issi uray qaala dhoqqu histidi “tamaarisizayso taas issi nay xalla diza gish iza ne xeellana mala ta nena woosays.
И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
39 iza iita ayaanaay oykishin haasa7ay bayndda wasses, qakketishe duunara goppontto kesses, qoho gathidappe guye daro waayisdi agges.
И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
40 nena kaallizayti nazappe kessana mala ista ta woosadisi, gido attin kessana dandda7ibeyitenna” gides.
И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 Yesussaykka istas zaaridi “amanontta ha wode wobe asato tani intenara aydde gakkanaas daanee? intenakka aydde gakanas dandda7anee? naaza ane ha eha!” gides.
Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
42 naazi yishin iita ayaanaay iza boollafe yegin qakkettides. Yesussaykka iita ayaanan seeridi naaza pathidi naaza aawas immides.
И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
43 asaykka wuri Xoossa gitatethan malaletides. izi oothidaysan asay wuri malaletishn Yesussay bena kaallizayta
И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:
44 “asa nay asa kushen aadhdhidi imistana, intekka ha yoza baloppitte” gides.
Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45 gido attin izi gizaysi istas gelibeyna. ays giiko isti akekkontta mala yozi istafe geemettides, zaaridikka oychchonta mala babida.
Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 iza kaallizayti ooni oonappe aadhizakkone ba garsan palametida.
И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
47 Yesussaykka ista wozina qofa eridi guutha na ekki yiidi ba matan esidi
А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
48 “ha guutha na ta sunthan ekkizaddey oonikka diikko tana ekkees, tana ekkizaddeyka tana kiitiddaysa ekkees. inte wursofe guutha uray izi wursofe aadhdhes” gides.
Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
49 Yanisaykka “Godo issi uray ne sunthan dayiddanth kesishin beydos. gido attin izi nunara kaalonta gish digganas koydos” gides.
А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.
50 “intena ixonta asi wuri inte baga gidida gish diggopite” gides.
А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
51 Yesussay salo biza wodey matida gish Yerusaleme baanas denddidees.
И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52 izikka sinthethidi ase kiittides. istikka koshiza miish giigissanappe kasetidi Samarya biittan diza issi guta bida.
И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 gido attin derey izi Yerusaleme bizayssa erida gish mokki ekkibeyitenna.
Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
54 iza kaallizaytappe Yaqobeyne Yanisay hanzaysa beyidi “Godo Elasay oothoysatho tamay saloppe wodhidi ista dhayso” giidi azazana mala koyay? gida.
Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 gido attin Yesussay istakko yuuyiidi “intes ay mala ayaanaay dizakkon erekketii? asa nay yiday asa shemppo ashshanas attin dhaysanas gideenna” giidi ista seerides.
А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
56 isti wurikka hara guta bida.
И отидоха в друго село.
57 istikka birshin issi asi istakko shiiqidi “tani neni biza wursoso nena ta kaalana” gides.
А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58 Yesussaykka “worikenatas aqqizza olay, kafotas qasse aqqizza kafo keethi dees gido attin asa nas ba hu7e ayssiza soykka baawa” gides.
Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59 Yesussaykka hinkoysa “tana kaala” gides. he uraykka “Godo ta kasista baada ta aawa moogoo?” gides.
А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
60 Yesussaykka “aggagga hayqidayti hayqidayta moogetto, neni gidikko baada Xoossa kawotethaa asas yoota” gides.
Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 qassekka hara uray “Godo ta nena kaalana shin koyro so baada ta keeththa asa saro gaada yoo?” gides.
Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 gido attin Yesussay “boora kaso oykkidi goyishe guye zaari xellizaddey oonikka Xoossa kawotethas beesena” gides.
А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
