Luqaassa 7
1 Yesussay hessa wursikka dere sinthan yooti wursidaysafe guye Qifirnahome gizaso bi gelides.
След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
2 Heen Qifirnahomen xeetu wotaddarata halaqqay dees he addezas izi siiqiza ashkkaaraay harggidi hayqqos shemppo bolla dees.
А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
3 Izikka Yesussa gish siiyidi ba ashkaara pathana mala Yesussa wooserkketi giidi issi issi Ayhudde bagga asatappe cimata Yesussakko yeddides.
И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
4 Kiitettidi bida asati Yesussako yiidi hayssa ashkaara addeza gish ne pathana besses giidi minnithi woosida.
Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
5 Ays giiko haysi addezi nu asa daro dosees, nuusikka mukurabe keexisiday iza.
защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
6 Yesussayksa izistara bides. Yesussay addeza keethako matiza wode addezi ba laggeta Yesussakko yedidi “Godo ne ta keeth gelanaas beessenna taka nena ta keethe gelthanas bessiza asi gidonta gish haa yashe daaburoppa” gides.
А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7 Tani ne sinthan beettanas bessontta asa gidida gish neekko babbeykke, hessa gish neni heen daadda qaala xalla giiko ta ashkkaaray paxana.
затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
8 taaskka tana azaziza asi tappe bollara dees. Tappe garssara tani azaziza wotaddarati deetes. Issa haaya giiko yes issa he ba giiko bees ashkkaaraykka hessa ootha giiko azazettidayssa oothes.
Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
9 Yesussaykka ha addey gidayssa siiyidi addeza hanotethan malalettides. Guyye simmidi bena kaalliza deras ta intes gizay hayssa mala gita amano haray atoshin Isra7eele nayta garsankka demmabeykke gides.
Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
10 Yesussakko kiitettida asati guye kiittida halaqqa so simmida wode ashkkaaray paxidaysa beydda.
И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11 hessafe guyyen Yesussay gam7ontadishe Nayne giza katama bena kaallizaytarane daro derera issife bides.
А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12 Izi biiddi katama geliza miixxa gakishin he katamayppe daro asay anha tooki ekkidi keziwodhdhides. Hayqqidays ba aayeys izi izaka. aayeyskka azinay baa, katamappe daro asay izira issife dees.
И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13 Godaykka izo beydda wode izis michettidi aykkoy baa yekofa gides.
И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
14 Shiiqidine anha tookkida zapha bochchin anha tookidayti sit gi eqqida. Yesussaykka hayso nazo nena gays denda gides.
Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
15 hayqqida naazikka suuri uttidi haasa7a oykkides. Yesussaykka naaza aayeys efi immides.
И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
16 asay wurikka keehi babbiddi Xoossa galatishe “gita nabey nu giddofe dendidees, Xoossikka hayssa dereza yiidi be7ides” gides.
И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
17 haysi Yesussa gish haasa7etiza lo7o haasa7ay kumetha Yihudanine Yihuda yushon diza deretan wurson kezides.
И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
18 xamaqiza Yanisa kaallizaytikka hayssa wursi Yanisassi yoottida. Yanisaykka ista garsafe nam77anta xeeygidi,
И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
19 izi yaana geetettidi haasa7etizays neneyee? hara ura naagino gi oychchite giidi Godakko yeddides.
И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
20 bida asati Yesussakko gakkidi xamaqqiza Yanisay izi yaana geetettidi haasa7etizays neneyee hara ura naagino giidi neeko nuna yeddides gida.
И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
21 he wode Yesussay daro asa waayepe harggefene tuna ayananatappe pathides. daro qooqqista ayfeykka xeellides.
И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
22 Yanisay kiittin izakko yidayta biiddi inte inte ayfera beyddaysanne siiyidaysa Yanisassi yoottite. Ayfe qooqqeti xeelletesi toho wobeti suure hamuttetes inchirachcho harggizayti paxida tulleti siiyida hayqqidayti hayqqoppee dendida manqqotas mishrachcho qaalay yootettes.
Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
23 Tanani dhuphetonta asi wurikka anjetidaysa gides.
И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
24 Yanisay kiitida asati Yesussa achchafe bidaysafe guye Yesussay daro asas Yanisa gish hizggi yoottides “inte ay beyanas bazo kezidetii? carkoy heene hanne qathethiza shomboqo beyanassee?
А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?
25 ay beyanas kezidetii? lo7iza mayo mayida ura beyana kezidetii? lo7o mayo mayidi warix gizayti ishalo duusa dizayti kawo keeththan deetes.
Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
26 histikko ay beyanas kezidetii? nabe beyanasee? Ee ta intes tuma gays inte keziday nabeppe aadhdhizadde beyanassa.
Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 Xoossa qaalan (ne baanna oge nees baassi lo7ethanna kiitettida ura ta neppe sinthara yedana) geetettidi iza gish Xaafetidays izakko.
Това е оня, за когото е писано:
28 tani intes gizay maccasafe yellettida asa garsan Yanisappe aadhdhiza uray oonikka deenna, Xoossa kawotethan gidikko asa wursofe guuthu geetettida asi Yanisappe aadhdhanna.”
Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
29 qaraxa shiishizayttikka attontta hayssa Yesussa qaala siyidayti wurikka Yanisa kushen xamaqqettidi Xoossassi bessiza boncho immida.
(И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
30 Farsawetinne Muse woga eranchati Yanisa kushen xamaqqetonta gish Xoossi izistas waana qofa oothidi shiishidaysa hiraysida.
А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
31 qassekka Yesussay zaaridi histtikko ha7i yellista asa aazan leemusoo? isti ay milatizo? gides.
А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
32 giyan uttidi ba garsan issay issara xeygettidi “intes nuni diith diixxidos shin duribeykkista zilalis zilalidosishin yekkibeykkista giza nayta milateetes gides.
Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.
33 ays giiko xamaqqiza Yanisay kath montanne woyneppe oothettida cajje uyonta yin dayiddanthi iza bolla dees gidista.
Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
34 asa nay qasse miishshenne uyishe yin ganjamanne ushancha qaraxa shiishizaytarane nagaranchatara laggetees gidista.
Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
35 hessa gish eratetha tumatethay izi nayta wursota achchan amanettides.
Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
36 hessafe guye Farsawistappe issi uray Yesussa quma maanaas ba keethe xeygin Yesussay xeeyigida Farsawe keeththa biiddi uttides.
И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
37 he kataman diza issi nagarancha maccash dizara Yesussay Farsawe keeththan quma maada bollan dizayssa siyada issi albbasxxirosse bilqqaxxe shitto ekka yadus.
И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.
38 yaadane Yesussappe guyyera iza toho achchan eqqada yekashenne ba afunthan iza toho caphisadda ba huu7e ithikera quccashenne yerashe shitto tiyadus.
И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
39 Yesussa qumas xeeysida Farsaweykka hessa beyidi haysi addezi nabe gididakko hanna iza bochchida maccashiyaiza oonakkoone ay oothiza asakonne eranakko shin, iza nagaranchakko shin giidi ba wozinan qoppides.
А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 Yesussaykka Simoona “nees ta yootanazi dees” gides. Simoonaykka tamaarisizayso ero yoota gides.
А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!
41 Yesussaykka zaaridi issi miishshe tal7e immizaddefe tal7e ekkida nam77u asati deetes, istafe issa bolla ichachu xeet dinnarey dees, nam77anthoza bolla ichachu tamu dinnarey dees.
Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият
42 istas qanxiza miishi dhayn tal7e immidaysi nam77anta acoza wursikka maarides. histtikko ha nam77antappe ha tal7e immidaysa darssi dosanay awayssee? gides.
И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43 Simoonaykka zaaridi “daro acoy maarettidaysa gaada qoppays” gides. Yesussaykka “tumu firdadassa” gides.
В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.
44 he maccashaykko yuuyiidi Simoona hano maccashiyo xeellay? ta ne keeth gelin ne ta tohos haathe shishabeykka shin iza gakides ta to ba afunthan caphisada ba huu7e ithikera quccadus.
И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
45 neni aynne tana yerabeykkashin iza gakides ta gelosooppe oykkada ta toho yero aggabeykku.
Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
46 ne ta huu7e zayite tiyabeykka shin iza gidikko ta toho shitto tiyadus.
Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
47 hessa gish ta nena gizay iza tana keeha dosida gish iza ba daro nagarappe maaristadus, guuthara maaretiza ura siiqoykka guutha.
Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 Yesussay maccashiyo ne nagarappe maaristadasa gides.
И рече -: Прощават ти се греховете.
49 izara issife maaddan uttida imathatikka haysi nagara maarizay izi oonee? giidi ba wozinara qoppida.
И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?
50 Yesussaykka maccashiyo nena ne amanoy ashshides saron baa gides.
И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
