Luqaassa 24
1 Wogga wonta maaladora maccashati ba giigissida shitto ekkidi Yesussa wothida duufokko bida.
А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
2 Shuchchaykka duufoza duunappe genderidi dizaysa beydda.
О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
3 Gido attin giddo gelidi Yesussa anha demmonta aggida gish
И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
4 istas hanzaazi dhayn jalidashe isti qopponta xoliqqettiza mayo mayida nam77u asati ista achchan eqqida.
И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
5 Maccashatikka keehi babbidi duge biitta xeellishin he asati paxxidi dendidaysa hayqqethata garsan ays koyetii gida.
И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 Izi dendidees! haan baawa, qassekka izi Galilan dishe intes kase ay gidakonne haasa7ite.
Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 Asa nay nagaranchata kushen aadhdhi imistanasinne kaqqistanas, hayqoppekka heezantho gallas dendanas besses giidi yooti wothides.
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8 Macasatikka hessa wode kase izi gida qaala haasa7ida.
И спомниха си думите му.
9 macasati duufosoppe simmidi hessa wurssi Yesussa kaalliza tammanne issinistasnne haratas yoottida.
И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10 Hessaka hawaristas yoottiday Magidele gizasooppe yida Maaramoone Yohaano geetettizarira Yaqoobe Maaramoone istara issife diza hara maccashista.
А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
11 Gido attin isti macasati yootidays agumo milatin amanibeyitenna.
А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12 Gido attin Phixiroossay wothan Yesussa duufokko gakkidinne hokkidi duufo giddo xeellishin iza anha xaaxxida mayoy xalla dizaysa beyidi keehi malaletishe beso simmides.
А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13 He gallas iza kaallizaytappe nam77ati Yerusalemeppe tammanne issi kilomitire hamuthiza Emmahose giza katama beettes.
И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
14 Bishe isti he wode hanida Yesussa hayqqo gish ba garsan haasa7eteettees.
И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
15 Isti haasa7etishin Yesussay istakko shiiqidi istara issife bishin,
И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 isti iza erontamala ista ayfey oykettidees.
Но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 Yesussay ista haysi oge hamutishe inte inte garsan haasa7etizaysi aazze gides. Istika dagamaara muzotishe sit gi eqqaggida.
И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 Ista garsafe issay Qaliyopha geetettizaysi zaaridi ha mata galassatan Yerusalemeni handaysa erontta imatha assi nena xallaa? gides.
И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 Izikka istas zaaridi aazzi handee? gin isti qasse zaaridi Xoossa sinthanne wurso asa sinthan oothoonine qaalan minno nabe gidida Naazirete Yesussa gish gida.
И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
20 Izaka qeeseta halaqqattinne daannati hayqqo firdassi aathi immidane kaqqida.
и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
21 Nuni gidikko Isra7ele wozinay iza giidi ufa7ettidos shin harappe hessi hanin qasse hach heezantho gallasa.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
22 Qasse nu giddofe issi issi maccashati nuna keehi malalisida istikka maalado wontara gede iza duufokko biiddi,
При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 iza anhay beettontta ixxin yiidi izi paxxa dizaysa istas yootin kiitanchata beyddaysa nuus yoottida.
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 Nuppekka issi issi assi iza duufokko biidi maccashati gida mala beydda attin Yesussa demmibeyitenna.
И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 Izikka istas inte wozinan wothontayto inte wozinay kase nabeti yootidaysa amananappe takkidayto.
И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Xoossafe kitettidays ha metoza ekkanasnne gede ba bonchoso gelanas besenne gides.
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 Museppene nabetappe doomidi xillo maxaafatan iza gish xaafetidayssa istas yooti gelthides.
И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
28 Isti ba bizaso matida wode Yesussay aadhdhi biza milatides.
И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 Istika qasse gadey qammiza gish nunara aqa giidi iza keehi woossin istara aqanas gelides.
Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 Istara issife maaddan uttidi ukeeth ba kushen oykkidi istas menthi menthi immides.
И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 Hessa wode ista ayfey qaaretin iza gididaysa erida, izikka ista ayfeppe geemides.
И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 Istika nu yishe oge bolla dishin nuna haasa7isidi xillo maxaafatakka qoncisidi nuus gelanashe yootin nu wozinay tama mala xuugettibeynee? giidi issay issara haasa7ida.
И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 Heeraka denddidi Yerusaleme simmi bida. Tammanne issinetinne istara issife dizaytikka issi bolla shiiqi dizayta demmida.
И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 Istika ba garsan issay issas “Goday tumu denddidees! Simoonaskka beettidees” gida.
които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 iza kaallizaytappe nam77ati oge bolla hanidayssane Yesussay ukeetha menthi menthi immidawode isti wosit eridakko istas yootida.
Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 Hessa gish isti ba garsan haasa7etishin Yesussay ista giddon eqqidi saroy intes gido gides.
И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
37 Gido attin isti moytil7e beydda milatin keehi dagammida.
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 Izikka istas aazas daro qoppetii? aazass inte wozinara sidheeti? gides.
И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Ta kushistanne ta tota haa xeellite tanakko, qassekka tana oyki beyite tana inte beyizzaysa mala moytil7es ashoynne meqethi deenna.
Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 Iza gi simmidi ba tohotanne ba kushista ista beesides.
И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
41 Istika ufaysa daroppenne malalletethafe denddidaysani buro amanontta dishin Yesussay hessani aykko mizaz dizee? giidi ista oychchides.
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42 Istika mole xiixa issi bars izas immida.
И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
43 Izikka ekkidi ista sinthan mides.
И взе та яде пред тях.
44 Izikka intenara ta diza wode Muse wogan nabetaninne mazmure maxaafatan ta gish xaafettidays wurikka polistanas besses gaada ta intes yoottida ta qaalay hayssakko gides.
И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 He wode geeshsha maxaafata isti erana mala wozina istas doyidees.
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46 Istaskka kirstossay waaye beyana heezantho gallas hayqqoppe denddana geetettidi xaafetidees gides.
И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 Yerusalemeppe doomidi wurso deres naggarappe simoynne maarotethi iza sunthan yootettana.
и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48 Intekka hayssas markkata gides.
Вие сте свидетели на това.
49 Taka ta aaway immida ufaysa intes yeddana, inte qasse woliqqa bollafe mayana gakanas Yerusaleme kataman takkite.
И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
50 Hessafe guye ista ekkidi Biittanya giza so kezides. Be kushistaka denthidi ista anjjides.
И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
51 ista anjishshe istafe shaakettidi pude salo biddes.
И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52 Istika izas hokki goynnida, keehi ufa7etishe Yerusaleme simmida.
И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 Wurso wode maqddasen Xoossa galatishe gam7ida.
и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
