Luqaassa 21
1 Yesussay dhoqqu gi xeellishin dure asati maqddasen muxaata shiishshizaysa giddon muxaata yeggishni beydees.
Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.
2 Qassekka issi am77i maccash dizara nam77u sikkina gidiza nam77u xarqqimala he muxaata shiishshizaysani yegishni xeellides.
А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти(Две лепти са равни на 2 1)2 стотинки.)
3 Ta intes tumu gays hanna am7eya wurso asappe bollara aadhdheth immadus gides.
и рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;
4 Hayti asati immiday bees diza tirpafe gidishin iza gidikko bees bayndda woliqqafe bees dizaznne ba duusas koshiza ubbaa yeggadus
защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия имот, що имаше.
5 Iza kaallizaytappe issi issi asati maqddasey lo7o shuuchchanne asay shiiqidi shiishshida miishshan aymala lo7i keexettidakkonne ba garsan haasa7etishn Yesussay haysi inte beyizzays wuri laletonta shuuchchi shuuchcha bolla keelettidamala attontta wodey yaana gides.
И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:
Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.
7 Istika iza tamaarsizayso haysi wuri aydde hanannee? Qasse haysi hananayisas malaatay aazze? gidi oychchida.
И попитаха Го, казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?
8 Izikka istas inte balettontta mala naagetite daroti bena ta kirstossakko, wodeykka matides gishe ta sunthara yaana shin inte ista kaalopite gides.
А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.
9 Ola gishinne dere makal7atetha gish siyiza wode daggamoppite. Hessi wuri kasetidi hananas besses, wursethi gakides heerakka hanena.
И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.
10 Qassekka hizgides derey dere bolla kawoy kawo bolla dendana
Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;
11 Biittay wolqama qaath qaaxana koshayne bochay dumma dumma son hanana daro babissizazne saloppe giita malaatay beettanna.
и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.
12 Hessi wuri hananappe kassetidi asay intena oykananne goodana mukurabene woyne keeth gelthana kawota sinthene daannata sinthe shishshanna. Hessi wuri ta suntha gish inte bolla gakana.
А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.
13 Hessi wurikka markkattanna lo7o qaada gidana.
Това ще ви служи за свидетелство.
14 Hessa gish nuna oychizaytas ay zaarinoo? giidi kassetidi hirggonta mala hayssa wozinan wothite,
И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;
15 Iintenara eqettizayti wuri izara eqistanasinne balethannas dandda7onta qaalane cincateth ta intes immana.
защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите(Гръцки: Уста и мъдрост.), щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
16 Intena yelidaytine inte ishati inte dabbotine inte laggeti wuri intena aathi immana, intefe baggatta wodhana.
И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.
17 Ta suntha gish wurso asa achchan inte ixistana.
И ще бъдете мразени от всички, поради Моето име.
18 Gido attin inte hu7e ithikistappe issinaka dhayuku.
Но и косъм от главата ви няма да загине.
19 Inte minni eqqikko inte shemppo inte ashsha na.
Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.
20 Ola asay Yerusaleme giddothishin beyikko izis dhayiza wodey matidaysa erite.
А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.
21 He wode Yihudani dizayti pude zuma bolla ganggetto kataman dizaytikka katamappe kezite, dere garssan dizaytikka heen ne katama gelopetto.
Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, а които са всред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.
22 xaafettidays wuri polistanas hanna halo kessiza wode.
Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.
23 Biitta bolla gita metoy hanana hayssa dereza bolla hanqoy yaana hessa gish hessa wode qanthara diza maccashshiyo taasne dhanthiza aayetas hirchchi.
Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! Защото, ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.
24 Mashsha hayqana ba dereppe hara dere di7istana Yerusalemeykka Xoossi eronta dereta wodey polistana gakkanaas Xoossi eronta asatan yedhettidaro gidana.
Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.
25 Awa arshe bolla aginna bollanne xollinte bolla malaatay beettanna. Abbafenne abba danbala giirethafe denddidaysani biitta bolla diza derey hirgananne metotistana.
И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бучението на морето и вълните.
26 Salo wolqamati qaxxiza gish asay biitta bolla aazze hanannesha gussaninne naagon xalla daabburana.
Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще са разклатят.
27 Hessa wode asa nay wolqarane gita bonchoranne shaarara yishin beyana.
И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава.
28 Intekka hayti ha ta gidayti poletethi oykishn intes attotethay matida gish sit gi eqqite inte ayfe pude dhoqqu histite.
А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.
29 Kaallethidi ethinne hara miththata wurissi xeellite he miththati haythe kesishin inte beyizza wode bone matidaysa inte ereista.
И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.
Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.
31 Neysathokka haytanti geetettidayti poletishn inte beyizza wode Xoossa kawotethi inteko matidaysa erite.
Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.
32 Ta intes tumu gays haysi wuri polistana gakanas ha yellistay aadhdhenna.
Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.
33 Saloynne sa7ay aadhdhanna shin ta qaalay aadhdhenna.
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
34 Histtikko woggay bayndda duusan daro ushanne duusas hirgan inte wozinay daaburonta mala he gallasay inte qopponta narxamala inte bolla gakonta mala naagetite.
Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;
35 Haysi biitta bollan diza asa wurso bolla gakana.
защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.
36 Hessa gish buro yaanayisafe inte kessi ekkanamalane asa na sinthan eqqanas dandda7ana mala wurso gallas minnidi woosite.
Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.
37 Yesussay gallas gallas maqddassen tamaarsi tamaarsidi omars omars Dabre zayite geetettiza zuma bolla kezi kezi aqees.
И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.
38 Asay wurikka izappe siyanaas maalado wonttara Yesussako maqddase yetees.
И всичките люде подраняваха при Него в храма да Го слушат.
