Kitetidayta Ootho 5
1 Issi Hannaniya geetettiza asi Saphphira geetettiza ba machchira ba gade bayzides.
А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
2 Machchiya Saphphiray loo7atha errishshin gadeza bayzzida miishshafe bagga shakki ashiidi bagga ehhidi kittetidayta kushshen immides.
и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
3 Qasse Phixxirossay “haysso Hannaniya neni Xiillo Xyana bolla wordotanasine gade miishshafe ashshana mala xalla7ey ayys ne wozinan gellidee? Bayzanappe kasse gadez neeysa gidene? Ne bayzadeppe guye qasse miishshay ne kushshen deenee? Histtin ne hayssa mala wossita ne wozinnan qoppadii? Ne Xoossa bolla wordotadassa attin asa bolla gideena” gides.
А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 Hessa siyida mala Hannaniyay kunidi hayqqides. Hessa siyida asay wuri daroo babbides.
И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 Atumassay denddidi aha xaaxidine herakka ehaaththaidi mooggides.
И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
7 Hedzdzu saatepe guye machchiya izi wanidakone errontta dashe yadus.
И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
8 Phixxirossaykka “Anne tas yootta, inte gadeza bayzzida wagaay hano xalalaa?” gides, Izakka “Ee haano ha wagaayn bayzzidos” gadus.
И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
9 Phixxirossaykka “inte Xoossa Ayana paccanas ayys issi dunna gidideti? heeko ne aziina moggida asati moggi simmidi karen pengge bolla deetes. Istti nenakka kessi eikki ehaaththaana” gides.
А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10 Iza siyda mala herakka iza too bolla kunddada hayqqadus. Atumassaykka soo geellida mala hayqqidaro beeyidi kessi ehaaththaidi izi azzina achchan moggides.
И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
11 Kummetha wossa keeththa asayne hessa siydda asay wuri daroo babiides.
И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12 Kittetidaytikka dere garssan daroo malatanne mallalisiza mishsh ooththida. Amanizayti wuri “Solomonne pengge geetettiza assi simereetizason shiiqetees.
И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
13 Istas babida gish oonnikka isttara wallakistanas koybeyna. Gido attin derey istta keehi bonches.
а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
14 Daroo maccatinne addetti wodeppe woden Godan ammani ammani istta bolla gujjetida.
и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
15 Hessa gaason Phixxirossay adhdhishin haray attin iza eeshshoy hargganchatappe bagga hargganchata bolla wodhdhana mala harggizayti zinniiza algga bollane zaphpha bolla karen zin7isetes.
така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 Yerusalame yushon diza kaatamatappe harggizaytane tuna ayanay waysizayta ehin wuri paxxida.
Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
17 Hessa wode qeessista hallaqayne izara diza Saduqaweti wuri qannate kumida.
Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
18 kittetidayta oykkidi qachcho keeth gelthida.
туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
19 Gido attin Goda kittanchay qaamara qachcho keeththa kaare doyydi istta kessidi,
Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
20 “Biidi Xoossa keethth gibbe giidon eqqidi hayssa deyoo qaala wurso deres yoottite” gides.
Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21 Gadey wonitdda mala isttas yoottidayssa Xoossa keethth gibbe geellidi dereza tamarso oykkida, qeessista hallaqaynne izara dizaytti yidi Ayhudata duullatane Isra7ele dere cimmata kummeth issi bolla shishida. Kittetidayta qachcho keethafe ekki yanamala asse yedida.
Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Kitteeti bida asati bidi istta qachcho keeththan demmibeytena, Simmidine
Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23 “Qachcho keethay loeththi qulfeti dees, Naggizaytikka peengge bolla eqqidishin beeyidos, gido attoshin nu doyy gellishin qass keeththan oonikka bawa” gida.
Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 Xoossa keeth naggizayta hallaqayne qeessista hallaqatikka hessa siyda mala hanozan daro malalettidane isttas hanoy wuri tikk gides.
А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
25 Heerakka issi urray yiiddi “Hekko inte qachcho keeth gellithida asati Xoossa keeththa gibbe giidon eqqidi dere tammarison deettes” gidees.
Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26 Xoossa keeth naggizayta hallaqay ba oothanchatara bidi ista oykki ekki yidees. Oykki ehidaytti asay bena shuchchara cadontta mala babbidi wolqathontta loodara ehida.
Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27 Kittetidayta ehidi Ayhuda dulata sinththan essida. Qeessista hallaqaykka istta “Hayssa ha sunththan inte tammarsontta mala intes loo7ethi yootidoskkoshin inte inte timmiritan Yerussallame wursion deista. Qasse nunakka ha addeza suththas oychcheetizatyta histtanas gixxi denddidista” gides.
И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29 Phixxirossayne hankko kittetidaytika zaaridi hizzgida “Nuni asape aththidi Xoossas azazistanas beeses.
А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 Inte iza miitha bolla kaqqi wodhdhida Yesussa nu aawantta Xoossi iza hayqqope denththides.
Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
31 Izikka Isra7eele naytas nagarappe simmidi maristana mala Xoossi iza wursiofe bollanne ashshizade histtidi ba oshshachchan dhoqqu dhoqqu histtides.
Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32 Nuunkka hayssas markkata. Qassekka Xoossi bees azazetizaytas immida xiillo ayanayka markka.
И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
33 Asati hessa siyddi iita hanqo hanqqetida, wodhdhanakka koyidda.
А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
34 Gido attin dere achchan kehi bonchetida issi woga asttamare, izikka Gemalliyale geetettiza Faarssawista baggay dullata ass gidon denddi eqqidi kittetidayt guuththa wode Karen gamm7ana mala azazides.
Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35 Dulata asas hizzgides “Isra7eele asato inte hayta asata bolla ooththanayssa daroo akekkara ooththanas beesses.
и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36 Hessafe kase issi Tewodassa geetettizadey bena giita ass histti qoodi denddin oydu xeetu derey iza kaallides. Ggido attin izi asa kushshen hayqqides. Iza kaallizaytikka coo lallettin iza hanoy coo mela gidides.
Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37 Izappe guyekka derey tayybetiza wode Galila Yuday denddidi daro dere benara kaallethides. Bena kaallizaytakka demmides shin izikka dhayides. Iza kaallizaytikka wuri dhayda.
След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 Hessa gish ta ha7i intena gizay hayta asata aggite, bochchopite. Istta qoofay woykko istta oosoy asappe gidiko dhayana.
И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39 Xoossafe gidiko qass inte istta teqqanas dandda7ekista. Oonne errizay inte Xoossara oyeetishe beistanakkonne.
но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40 Isttika iza zooreza ekkidi kittetidayta xeeygidi garafisida. Namm7anththo Yesussa sunththan hasa7onta mala azazidi yedida.
И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
41 Kittetidaytikka iza sunththa gish kawushshateth ekkanas beesiza gish daroo uhaaththaa7etishe dulata asa achchafe kezzi bida.
А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
42 Galas galas xoossa keeththaninne issa issa keeththan Yesussay izi Xoossi doridade gididayssa tammarsofenne sabbakope mullekka guye gibeytena.
И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
