Kitetidayta Ootho 4
1 Phixxirossayne Yanissay asas hasa7an dishin qeessista hallaqatine Xoossa keethth nagizayta hallaqay qassekka saduqqaweti hasa7ay bayndda isttako yida.
И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,
2 Yiidine kittetidayti asa tammarsizaysasiine Yesussa baggara beettida hayqqidayta denththa gish sabakkizaysas keehi hanqqeetida.
възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.
3 Phixxirossane Yanissa oykkidi gadey qammishin wonttana gakkanaas qachcho keeththan ayssida.
И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.
4 Gido attin qaala siyda asappe dariza baggay ammanides. Ammanzza atuumma asa qooday gede ichchachchu shi gakkanaas dhoqqu gides.
А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
5 Wonttetha gaalas istta halaqatine cimmat qasseka musse woga tammariszzayti yerussalamen shiiqida.
И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;
6 Istta qeessista halqqa Hannaynne qayahaaththaay, Yanissay, Iskkindirosaynne qeessista halaqaso asay wuri he gadan beettida.
и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.
7 Isttikka Phixxirossane Yanissa ba giidon aththi essiidi “hayssa inte ooththizay aza wolliqane? woykko oonna sunththane? gidi oychchida.
И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?
8 He wode Phixxirossay xiillo ayanan kummidi “inteno dere hallaqato! dere cimmato!
Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,
9 Inte hach ha too siila addezas ooththetida loo7o oosoy wani izi poxxidako inte nuna oychchiza gidiko,
ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
10 inte kaqqin Xoossi hayqope denththida nazireete Yesuss kiristtossa sunththan izi paxxidaysane inte sinththan izi eqqidayssas intekka Isra7eele dere asay wuri hayssa errite.
да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.
11 Izikka inteni keeththa hiillati kadhi aggida shuchchay ginbbe keethas waanna hu7e gidides.
Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12 Atootethi hara oonnankka baawa, saloppe garssa baggara nu asa naytti atana mala nus immettiday hayssafe hara sunththi deena” gides.
И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.
13 Assaykka Phixxirossayne Yanissay hessaththo xali hasa7izayssa beeyddi isti tammarontta asi gididayssa erridi malaletidane istt kasse Yesussara dizadentta gididayssa akekida.
А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
14 He paxxida addezi isttara eqqidishin beeyida gish isttas hara oothanas gaassoy dhayides.
А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15 Hessa gish istta duulatappe kessana mala azazida. Hessafe qassekka shiqeetidi ba garssan zooretida.
Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16 Be garssan hizgida “hayta asata wossitino? Yerusalamen diza asay wuri istta kushshen hannida giita malata errides. Hessa gish nu ha yooza asa ballethanas danda7okko.
Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.
17 Gido attin hayssi yoozi dere garsan keehi akkonita malane hayti asati namm7anththo hayssa ha sunththan hara onnaskka yootontta mala isttas loo7eththi yootana.”
Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18 Istta xeeygidinne mulleka Yesuussa sunththan hassa7ontta malane tammarsontta mala azaziida.
прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.
19 Phixxirossayne Yanissay qasse zaarid “nuni xoossafe bollara intes azazistanas beesizakonne ane inte Xoossa sinththan pirdite.
А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;
20 Nuni nu beeydayssane nu siydayssa hassa7anappe guye gookk” gida.
Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21 Qassekka istta bolla maanddidi yeedida, gasooykka hankko derey wuri hanida yooza gaason wurkka Xoossu galatiza gish istta qaxxayanas danddaibeyetena.
А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.
22 He giita malatan paxxida addezas layththi uyddu taammufe bollako.
Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23 Phixxirossaynne Yanissay qachchoppe birshetidi gede ba asattako simmidi qeessista halaqatine dere ciimati istta gidaysa wursikka yoottida.
И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.
24 Isttikka hessa siyida mala ba qaala dhoqqu histtidi isife Xoossakko hizzgi wassiida “Wooga Godo! neni salone sa7a abbane abba giidon dizayta wurssa medhdhadassa.
А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,
25 Ne ashshikkara nus aawa Dawite dunaara Xilo Ayanan “Hankko dere asay aazas hanqqeti denddide? Deerey aazas meella maqqetizee?
ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?
26 Biitta kawooti isife gagidi biitta harizayti issi bolla shiqeetida, Goda bollane dooreti tiyetidayssa bolla duullatida”) gides.
Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".
27 Tumappe Heridosayne Phanxxossa Philaxossay Isira7elatarane hara dere asaara hanno kaatamayin ne doora tiyida geeshsha naza Yesussa bolla yoo qachchanas shiqetida.
Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,
28 Haysnkka ne wolqaninne ne sheenen kasse ne qopidaysa isti polida.
за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.
29 Godo ha7ikka istta manddetha ne beeya, nuni ne aylleti ne qaala babontta kummetha xallatethara yootana mala dandda7isa.
И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.
30 Paththanas ne kushshe mica, ne na geshshaza sunththan gita malata ooththa.
докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.
31 Istti woosidappe guye istti dizasoy qaaxides. wurikka Xiillo Ayanan kummidi Xoossa qaala xallatethan yootida.
И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
32 Ammanizayti wurikka issi wozinaninne issi qoofan gaagi deetes. Istas dizay wursi issi bolla dees attin bess dizaz “haysi tas buzu7a mishsha” gizadey deena.
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33 Kittetidaytikka Goda Yesussa denththa giita wolqan markkateth oykkida, Wuriso bolla giita Xoossa kiyatethi dees.
И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34 Istta giidon meetottanchay issadeykka bawa. Gasooykka gade gidin keethe gidin bees diza wursii bayzzi bayzzi shishshida mishshe
Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
35 kittetidayta kushshen woththidi issi issi urras izas koshshiza mala gisheetes.
и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
36 Qophirose geetettizason diza Yossefo geetettizadey issi Lewe bagga assi dees. Izikka kittetidaytan “Barnnabassa” geeteti sumides. Hessas birshechay “minththetho naa” guussikko.
Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,
37 Izikka ba gade bayizida miishsha ehiidi kittetidayta kushshen wooththides.
като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.
