Proverbes 5
1 Mon fils, sois attentif à ma sagesse, et à ma prudence incline ton oreille,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 Afin que tu veilles sur tes pensées, et que tes lèvres conservent la discipline. Prends garde à l’artifice fallacieux de la femme;
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Car c’est un rayon distillant le miel, que les lèvres d’une prostituée, et plus brillant que l’huile est son gosier;
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Mais ses derniers moments sont amers comme l’absinthe, et perçants comme un glaive à deux tranchants.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Ils ne marchent point par le sentier de la vie: ses pas sont incertains, et on ne peut les découvrir.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Maintenant donc, mon fils, écoute-moi, et ne t’écarte pas des paroles de ma bouche.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Eloigne d’elle ta voie, et ne t’approche pas de la porte de sa maison.
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Ne donne pas à des étrangers ton honneur, et tes années à un cruel vengeur,
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 De peur que des étrangers ne soient comblés de tes biens, et que tes travaux n’aillent dans la maison d’un autre,
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 Et que tu ne gémisses à la fin, quand tu auras consumé tes chairs et ton corps; et que tu ne dises:
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 D’où vient que j’ai déteste la discipline, et qu’aux remontrances n’a pas acquiescé mon cœur,
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 Et que je n’ai pas écouté la voix de ceux qui m’instruisaient, et qu’à mes maîtres je n’ai pas incliné mon oreille?
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 J’ai été presque dans toute sorte de maux au milieu de l’assemblée et de la réunion.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Bois de l’eau de ta citerne, et de l’eau vive de ton puits:
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Que les cours de tes fontaines soient dirigés au dehors; et dans les rues partage tes eaux.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Possède-les seul, et que des étrangers n’y aient point de part avec toi.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Que ta source soit bénie; et réjouis-toi avec la femme de ta jeunesse;
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Qu’elle te soit une biche très chère, un très agréable faon; que ses charmes t’enivrent en tout temps; et que dans son amour soit toujours ta joie.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Pourquoi, mon fils, seras-tu séduit par une étrangère, et reposeras-tu dans le sein d’une autre?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Le Seigneur regarde les voies de l’homme, et il considère tous ses pas.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Ses iniquités saisissent l’impie, et par les liens de ses propres péchés, il est enchaîné.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Il mourra, parce qu’il n’a pas eu de discipline, et c’est par l’excès de sa folie qu’il sera trompé.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
