Proverbes 15
1 Une douce réponse brise la colère: une parole dure excite la fureur.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 La langue des sages embellit la science; la bouche des insensés fait jaillir la folie.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 En tout lieu, les yeux du Seigneur observent les bons et les méchants.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 La langue pacifique est un arbre de vie; mais celle qui est immodérée brisera l’esprit.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 L’insensé se moque de la discipline de son père; mais celui qui est docile aux réprimandes deviendra plus sage. Dans une abondante justice est une très grande vertu; mais les pensées des méchants seront déracinées.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 La maison du juste est une grande force; et dans les fruits de l’impie il n’y a que trouble.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Les lèvres des sages répandront la science: le cœur des insensés sera tout à fait différent.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Les victimes des impies sont abominables au Seigneur, les vœux des justes lui sont agréables.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 C’est une abomination pour le Seigneur, que la voie de l’impie: celui qui suit la justice est aimé de lui.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 La doctrine est odieuse à celui qui abandonne la voie de la vie; celui qui hait les réprimandes mourra.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 L’enfer et la perdition sont à nu devant le Seigneur; combien plus les cœurs des fils des hommes? (Sheol h7585)
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 L’homme pernicieux n’aime pas celui qui le reprend, et ne va pas vers les sages.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Un cœur joyeux rassérène le visage; par la tristesse de l’âme, l’esprit est abattu.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Le cœur du sage cherche la doctrine; et la bouche des insensés se repaît d’ignorance.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Tous les jours du pauvre sont mauvais; l’âme tranquille est comme un continuel festin.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Mieux vaut peu avec la crainte du Seigneur que des trésors grands et inépuisables.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Mieux vaut être convié à un repas d’herbes où règne la charité, qu’à manger avec de la haine un veau engraissé.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 L’homme colère excite des querelles; celui qui est patient apaise celles qui étaient déjà suscitées.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Le chemin des paresseux est comme une haie d’épines; la voie des justes est sans pierre d’achoppement.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Un fils sage réjouit son père; et un homme insensé méprise sa mère.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 La folie est joie pour l’insensé: et l’homme prudent dirige ses pas.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Les pensées se dissipent là où il n’y a point de conseil; mais où il y a plusieurs conseillers, elles s’affermissent.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 L’homme se réjouit de la sentence sortie de sa bouche; et la parole opportune est excellente.
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
24 Le sentier de la vie est au-dessus de l’homme instruit, afin qu’il se détourne de l’enfer le plus profond. (Sheol h7585)
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 Le Seigneur démolira la maison des superbes; et il affermira les bornes du champ de la veuve,
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 C’est l’abomination du Seigneur que les pensées mauvaises; mais la parole pure, très belle, sera affermie par lui.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Celui-là trouble sa maison, qui court après l’avarice; mais celui qui hait les présents vivra. Par la miséricorde et par la foi se purifient les péchés; mais c’est par la crainte du Seigneur que chacun se détourne du mal.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 L’esprit du juste médite l’obéissance: la bouche des impies déborde en mauvais discours.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Le Seigneur est loin des impies; et il exaucera les prières des justes.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 La lumière des yeux réjouit l’âme; la bonne réputation engraisse les os.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 L’oreille qui écoute les réprimandes de vie demeurera au milieu des sages.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Celui qui rejette la discipline méprise son âme: mais celui qui acquiesce aux réprimandes a du cœur.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 La crainte du Seigneur est une discipline de sagesse; et l’humilité précède la gloire.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
