Matthieu 22
1 Jésus reprenant, leur parla de nouveau en paraboles, disant:
И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 Le royaume des cieux est semblable à un roi qui fit les noces de son fils.
Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Or il envoya ses serviteurs appeler les conviés aux noces; mais ils ne voulurent point venir.
Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Il envoya encore d’autres serviteurs, disant: Dites aux conviés: Voilà que j’ai préparé mon festin, mes bœufs et les animaux engraissés ont été tués; tout est prêt, venez aux noces.
Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 Mais ils n’en tinrent compte, et ils s’en allèrent, l’un à sa maison des champs, et l’autre à son négoce.
но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 Les autres se saisirent des serviteurs, et après les avoir outragés, ils les tuèrent.
а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 Or lorsque le roi l’eut appris, il en fut irrité; et ayant envoyé ses armées, il extermina ces meurtriers et brûla leur ville.
И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Alors il dit à ses serviteurs: Les noces ont été préparées, mais ceux qui avaient été conviés, n’en ont pas été dignes.
Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Allez donc dans les carrefours, et tous ceux que vous trouverez, appelez-les aux noces.
Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 Et ses serviteurs s’étant dispersés sur les chemins, rassemblèrent tous ceux qu’ils trouvèrent, bons et mauvais, et la salle des noces fut remplie de convives.
И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 Or le roi entra pour voir ceux qui étaient à table, et il aperçut un homme qui n’était point revêtu de la robe nuptiale.
А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 Il lui dit: Mon ami, comment es-tu entré ici sans avoir la robe nuptiale? Et celui-ci resta muet.
И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Alors le roi dit à ses serviteurs: Liez-lui les pieds et les mains et jetez-le dans les ténèbres extérieures; là sera le pleur et le grincement de dents.
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 Car beaucoup sont appelés, mais peu élus.
Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Alors les pharisiens s’en allant, se concertèrent pour le surprendre dans ses paroles.
Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 Ils envoyèrent donc leurs disciples avec des hérodiens, disant: Maître, nous savons que vous êtes vrai, que vous enseignez la voie de Dieu dans la vérité, et que vous n’avez égard à qui que ce soit; car vous ne considérez point la face des hommes.
И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Dites-nous donc ce qui vous en semble: Est-il permis de payer le tribut à César, ou non?
Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 Mais Jésus, leur malice connue, dit: Hypocrites, pourquoi me tentez-vous?
А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Montrez-moi la monnaie du tribut. Et eux lui présentèrent un denier.
Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 Jésus leur demanda: De qui est cette image et cette inscription?
Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 Ils lui répondirent: De César. Alors il leur répliqua: Rendez donc à César ce qui est à César, et à Dieu ce qui est à Dieu.
Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 Ce qu’ayant entendu, ils furent saisis d’admiration, et le laissant, ils s’en allèrent.
И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
23 Ce jour-là, vinrent à lui les sadducéens, qui disent qu’il n’y a point de résurrection, et ils l’interrogèrent,
В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 Disant: Maître, Moïse a dit: Si quelqu’un meurt n’ayant pas d’enfant, que son frère épouse sa femme et suscite des enfants à son frère.
Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 Or il y avait parmi nous sept frères: le premier ayant pris une femme, mourut, et n’ayant point eu d’enfants, il a laissé sa femme à son frère.
А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 Pareillement le second et le troisième jusqu’au septième.
също и вторият и третият, до седмият.
27 Enfin après eux tous la femme aussi est morte.
А подир всички умря и жената.
28 À la résurrection donc duquel des sept sera-t-elle femme puisque tous l’ont eue pour femme?
И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
29 Mais, répondant, Jésus leur dit: Vous errez, ne comprenant ni les Ecritures, ni la puissance de Dieu.
А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 Car à la résurrection les hommes ne prendront point de femmes, ni les femmes de maris; mais ils seront comme les anges de Dieu dans le ciel.
Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 Et touchant la résurrection des morts, n’avez-vous point lu la parole qui vous a été dite par Dieu:
А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 Je suis le Dieu d’Abraham, et le Dieu d’Isaac et le Dieu de Jacob? Or Dieu n’est point le Dieu des morts, mais des vivants.
“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 Et le peuple l’entendant, admirait sa doctrine.
И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
34 Mais les pharisiens apprenant qu’il avait réduit les sadducéens au silence, s’assemblèrent;
А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 Et l’un d’eux, docteur de la loi, l’interrogea pour le tenter:
И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Maître, quel est le grand commandement de la loi?
Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 Jésus lui dit: Tu aimeras le Seigneur ton Dieu de tout ton cœur, de toute ton âme et de tout ton esprit.
А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
38 C’est là le premier et le plus grand commandement.
Това е голямата и първа заповед.
39 Le second lui est semblable: Tu aimeras ton prochain comme toi-même.
А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
40 À ces deux commandements se rattachent toute la loi et les prophètes.
На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 Or, les pharisiens étant assemblés, Jésus les interrogea,
И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 Disant: Que vous semble du Christ? de qui est-il fils? Ils lui répondirent: De David.
Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 Il leur répliqua: Comment donc David l’appelle-t-il en esprit, son Seigneur, disant:
Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 Le Seigneur a dit à mon Seigneur: Asseyez-vous à ma droite, jusqu’à ce que je fasse de vos ennemis l’escabeau de vos pieds?
“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
45 Si donc David l’appelle son Seigneur, comment est-il son fils?
Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 Et personne ne pouvait lui rien répondre, et, depuis ce jour, nul n’osa plus l’interroger.
И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
