Jean 6
1 Après cela Jésus s’en alla de l’autre côté de la mer de Galilée, c’est-à-dire de Tibériade;
След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро FOOTNOTE ( Гръцки: Море; ) и навсякъде другаде в това евангелие.
2 Et une grande multitude le suivait, parce qu’ils voyaient les miracles qu’il faisait sur ceux qui étaient malades.
И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
3 Jésus monta donc sur la montagne, et là il était assis avec ses disciples.
И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 Cependant approchait la Pâque, jour de la fête des Juifs.
А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Jésus donc ayant levé les yeux et vu qu’une très grande multitude était venue à lui, dit à Philippe: Où achèterons-nous des pains, pour que ceux-ci mangent?
Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 Or il disait cela pour l’éprouver; car pour lui il savait ce qu’il devait faire.
(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Philippe lui répondit: Deux cents deniers de pain ne leur suffiraient pas pour que chacun d’eux en eût même un petit morceau.
Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Un de ses disciples, André, frère de Simon-Pierre, lui dit:
Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 Il y a ici un petit garçon qui a cinq pains d’orge et deux poissons: mais qu’est-ce que cela pour tant de monde?
Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Jésus dit donc: Faites asseoir ces hommes. Or il y avait beaucoup d’herbe en ce lieu. Ces hommes s’assirent donc au nombre d’environ cinq mille.
Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Alors Jésus prit les pains, et quand il eut rendu grâces, il les distribua à ceux qui étaient assis; et de même des poissons, autant qu’ils en voulaient.
Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
12 Lorsqu’ils furent rassasiés, il dit à ses disciples: Amassez les morceaux qui sont restés, pour qu’ils ne se perdent pas.
И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 Ils les amassèrent donc, et remplirent douze paniers de morceaux des cinq pains d’orge qui restèrent à ceux qui avaient mangé.
И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 Or ces hommes, ayant vu le miracle que Jésus avait fait, disaient: Celui-ci est vraiment le prophète qui doit venir dans le monde.
Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 Et Jésus, ayant connu qu’ils devaient venir pour l’enlever et le faire roi, s’enfuit de nouveau sur la montagne tout seul.
И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 Dès que le soir fut venu, ses disciples descendirent à la mer.
А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 Et quand ils furent montés dans la barque, ils vinrent de l’autre côté de la mer, vers Capharnaüm. Or les ténèbres s’étaient déjà faites, et Jésus n’était pas venu à eux.
и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 Cependant, au souffle d’un grand vent, la mer s’enflait.
и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 Après donc qu’ils eurent ramé environ vingt-cinq ou trente stades, ils virent Jésus marchant sur la mer et s’approchant de la barque, et ils eurent peur.
И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 Mais il leur dit: C’est moi, ne craignez point.
Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 C’est pourquoi ils voulurent le prendre dans la barque, et aussitôt la barque se trouva à la terre où ils allaient.
Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 Le jour suivant, le peuple, qui se tenait de l’autre côté de la mer, observa qu’il n’y avait eu là qu’une seule barque, que Jésus n’était point entré avec ses disciples dans cette barque, mais que ses disciples seuls étaient partis;
На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 Cependant, d’autres barques vinrent de Tibériade, près du lieu où ils avaient mangé le pain, le Seigneur ayant rendu grâces.
(обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24 Quand le peuple eut vu que Jésus n’était point là, ni ses disciples, il monta lui aussi dans les barques et vint à Capharnaüm, cherchant Jésus.
и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
25 Et l’ayant trouvé de l’autre côté de la mer, ils lui dirent: Maître, comment êtes-vous venu ici?
И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26 Jésus leur répondit, et dit: En vérité, en vérité, je vous le dis, vous me cherchez, non parce que vous avez vu des miracles, mais parce que vous avez mangé des pains et avez été rassasiés.
В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Travaillez, non pas en vue de la nourriture qui périt, mais de celle qui demeure pour la vie éternelle, et que le Fils de l’homme vous donnera; car Dieu le Père l’a scellée de son sceau. (aiōnios g166)
Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. (aiōnios g166)
28 Ils lui demandèrent: Que ferons-nous pour travailler aux œuvres de Dieu?
Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
29 Jésus répondit et leur dit: L’œuvre de Dieu, c’est que vous croyiez en celui qu’il a envoyé.
Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 Ils lui repartirent: Quel miracle donc faites-vous pour que nous voyions et que nous croyions en vous?
Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
31 Nos pères ont mangé la manne dans le désert, comme il est écrit: Il leur a donné du pain du ciel à manger.
Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат.
32 Jésus leur dit donc: En vérité, en vérité, je vous le dis, Moïse ne vous a point donné le pain du ciel, mais c’est mon Père qui vous donne le vrai pain du ciel.
На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
33 Car le pain de Dieu est celui qui descend du ciel, et donne la vie au monde.
Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
34 Ils lui dirent donc: Seigneur, donnez-nous toujours ce pain.
Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
35 Et Jésus leur dit: C’est moi qui suis le pain de vie: qui vient à moi n’aura pas faim, et qui croit en moi n’aura jamais soif.
Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
36 Mais je vous l’ai dit, vous m’avez vu, et vous ne croyez point.
Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37 Tout ce que me donne mon Père viendra à moi, et celui qui vient à moi, je ne le rejetterai pas dehors:
Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
38 Parce que je suis descendu du ciel, non pour faire ma volonté, mais la volonté de celui qui m’a envoyé.
защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 Or c’est la volonté de mon Père qui m’a envoyé, que de tout ce qu’il m’a donné, rien ne se perde, mais que je le ressuscite au dernier jour.
И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 C’est la volonté de mon Père qui m’a envoyé, que quiconque voit le Fils et croit en lui ait la vie éternelle, et moi je le ressusciterai au dernier jour. (aiōnios g166)
Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
41 Cependant les Juifs murmuraient contre lui, parce qu’il avait dit: Moi je suis le pain vivant qui suis descendu du ciel,
Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 Et ils disaient: N’est-ce pas là Jésus, le fils de Joseph, dont nous connaissons le père et la mère? Comment donc dit-il: Je suis descendu du ciel?
И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
43 Mais Jésus répondit et leur dit: Ne murmurez point entre vous;
Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
44 Nul ne peut venir à moi, si le Père qui m’a envoyé ne l’attire; et moi je le ressusciterai au dernier jour.
Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 Il est écrit dans les prophètes: Ils seront tous enseignés de Dieu. Quiconque a entendu la voix du Père et a appris, vient à moi.
Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
46 Non que personne ait vu le Père, si ce n’est celui qui est de Dieu; car celui-là a vu le Père.
Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот. (aiōnios g166)
48 C’est moi qui suis le pain de la vie.
Аз съм хлябът на живота.
49 Vos pères ont mangé la manne dans le désert et sont morts.
Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
50 Voici le pain qui descend du ciel, afin que si quelqu’un en mange, il ne meure point.
Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 Je suis le pain vivant, moi qui suis descendu du ciel. Si quelqu’un mange de ce pain, il vivra éternellement; et le pain que je donnerai, c’est ma chair pour la vie du monde. (aiōn g165)
Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. (aiōn g165)
52 Les Juifs donc disputaient entre eux, disant: Comment celui-ci peut-il nous donner sa chair à manger?
Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
53 Et Jésus leur dit: En vérité, en vérité, je vous le dis: Si vous ne mangez la chair du Fils de l’homme, et ne buvez son sang, vous n’aurez point la vie en vous.
Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Qui mange ma chair et boit mon sang a la vie éternelle; et moi, je le ressusciterai au dernier jour. (aiōnios g166)
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
55 Car ma chair est vraiment nourriture et mon sang est vraiment breuvage;
Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 Qui mange ma chair et boit mon sang demeure en moi et moi en lui.
Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Comme mon Père qui est vivant m’a envoyé, et que moi je vis par mon Père, ainsi celui qui me mange vivra aussi par moi.
Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Voici le pain qui est descendu du ciel. Ce n’est pas comme vos pères, qui ont mangé la manne et sont morts. Celui qui mange ce pain vivra éternellement. (aiōn g165)
Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. (aiōn g165)
59 Il dit ces choses, enseignant dans la synagogue, à Capharnaüm.
Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 Mais beaucoup de ses disciples l’ayant entendu, dirent: Ces paroles sont dures et qui peut les écouter?
И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61 Or Jésus sachant en lui-même que ses disciples en murmuraient leur dit: Cela vous scandalise?
Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
62 Et si vous voyiez le Fils de l’homme montant où il était auparavant?
Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
63 C’est l’esprit qui vivifie; la chair ne sert de rien: or les paroles que je vous ai dites sont esprit de vie.
Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
64 Mais il en est parmi vous quelques-uns qui ne croient point. Car Jésus savait, dès le commencement, qui étaient ceux qui ne croyaient pas, et qui devait le trahir.
Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65 Et il disait: C’est pourquoi je vous ai dit que nul ne peut venir à moi, s’il ne lui est donné par mon Père.
И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
66 Dès lors, beaucoup de ses disciples se retirèrent, et ils n’allaient plus avec lui.
Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
67 Jésus donc dit aux douze: Et vous, voulez-vous aussi vous en aller?
За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Mais Simon-Pierre lui répondit: Seigneur, à qui irions-nous? Vous avez des paroles de vie éternelle; (aiōnios g166)
Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. (aiōnios g166)
69 Pour nous, nous avons cru, et nous avons connu que vous êtes le Christ, le Fils de Dieu.
и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
70 Jésus leur répondit: N’est-ce pas moi qui vous ai choisis tous les douze? Cependant l’un de vous est un démon.
Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
71 Il parlait de Judas Iscariote, fils de Simon: car c’était lui qui devait le trahir, quoiqu’il fût un des douze.
Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
