Actes 20

1 Après que le tumulte eut cessé, Paul ayant appelé les disciples, et leur ayant fait une exhortation, leur dit adieu, et partit pour aller en Macédoine.

След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

2 Lorsqu’il eut parcouru ces contrées et fait beaucoup d’exhortations, il vint en Grèce;

И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

3 Où, après avoir séjourné trois mois, il résolut de s’en retourner par la Macédoine, les Juifs lui ayant dressé une embuscade sur le chemin qu’il devait prendre pour se rendre par mer en Syrie.

И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,

4 Sopater, fils de Pyrrhus, de Bérée, l’accompagna, de même qu’Aristarque et Second, Thessaloniciens; Gaïus, de Derbe, et Timothée; Tychique et Trophime, tous deux d’Asie.

И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

5 Ceux-ci étant allés devant, nous attendirent à Troas;

А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

6 Pour nous, après les jours des azymes, nous nous embarquâmes à Philippes, et en cinq jours nous les rejoignîmes à Troas, où nous demeurâmes sept jours.

и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

7 Le premier jour de la semaine, les disciples étant assemblés pour rompre le pain. Paul, qui devait partir le lendemain, les entretenait, et il prolongea son discours jusqu’au milieu de la nuit.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

8 Or il y avait beaucoup de lampes dans le cénacle où nous étions rassemblés.

И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.

9 Et un jeune homme, du nom d’Eutyque, qui était assis sur la fenêtre, était enseveli dans un profond sommeil, car Paul par lait depuis longtemps, et en traîné par le sommeil, tomba du troisième étage en bas, et fut relevé mort.

И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

10 Paul étant descendu où il était, s’étendit sur lui, et, l’ayant embrassé, dit: Ne vous troublez point, car son âme est en lui.

Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 Puis étant remonté et ayant rompu le pain et mangé, il leur parla encore beaucoup jusqu’au jour, et il partit ainsi.

След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

12 Or on ramena le jeune homme vivant, et ils en furent grandement consolés.

А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.

13 Pour nous, montant sur le vaisseau, nous naviguâmes vers Asson, où nous devions reprendre Paul; car il l’avait ainsi disposé, devant lui-même aller par terre.

А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14 Lors donc qu’il nous eut rejoints à Asson, nous le reprîmes, et nous vînmes à Mitylène.

И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 Et de là, naviguant, nous arrivâmes le jour suivant devant Chio; le lendemain nous abordâmes à Samos, et le jour d’après nous vînmes à Milet;

И оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

16 Car Paul s’était proposé de passer Ephèse sans y prendre terre, de peur d’éprouver quelque retard en Asie. Car il se hâtait, afin d’être, s’il lui eût été possible, le jour de la Pentecôte à Jérusalem.

Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

17 Or, de Milet envoyant à Ephèse, il appela les anciens de l’Eglise.

А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

18 Et lorsqu’ils furent venus près de lui, et qu’ils étaient assemblés, il leur dit: Vous savez comment, dès le premier jour où je suis entré en Asie, j’ai été en tout temps avec vous,

И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

19 Servant le Seigneur en toute humilité, au milieu des larmes et des épreuves qui me sont survenues par les trames des Juifs;

в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 Comment je ne vous ai soustrait aucune des choses utiles, et que rien ne m’a empêché de vous les annoncer, et de vous les enseigner publiquement et dans les maisons,

как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,

21 Prêchant aux Juifs et aux gentils la pénitence envers Dieu, et la foi en Notre Seigneur Jésus-Christ.

като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 Et maintenant voilà que, lié par l’Esprit, je m’en vais à Jérusalem, ignorant ce qui doit m’y arriver:

И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 Si ce n’est que, dans toutes les villes, l’Esprit-Saint m’atteste que des chaînes et des tribulations m’attendent à Jérusalem.

освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.

24 Mais je ne crains rien de ces choses, et je ne regarde pas ma vie comme plus précieuse que moi, pourvu que j’accomplisse ma course et le ministère que j’ai reçu du Seigneur Jésus, de rendre témoignage à l’Evangile de la grâce de Dieu.

Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 Et maintenant voilà que je sais que vous ne verrez plus mon visage, vous tous au milieu desquels j’ai passé, annonçant le royaume de Dieu.

И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

26 C’est pourquoi je vous prends à témoins aujourd’hui que je suis pur du sang de vous tous.

Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 Car je ne me suis point refusé à vous annoncer tous les desseins de Dieu.

защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.

28 Soyez donc attentifs et à vous et à tout le troupeau sur lequel Dieu vous a établis évêques, pour gouverner l’Eglise de Dieu, qu’il a acquise par son sang.

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.

29 Car moi je sais qu’après mon départ s’introduiront parmi vous des loups ravissants, qui n’épargneront point le troupeau;

Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 Et que, d’au milieu de vous-mêmes, s’élèveront des hommes qui enseigneront des choses perverses, afin d’attirer les disciples après eux.

и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31 C’est pourquoi, veillez, retenant en votre mémoire que pendant trois ans je n’ai cessé d’avertir avec larmes chacun de vous.

Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

32 Et maintenant, je vous recommande à Dieu et à la parole de sa grâce, à celui qui est puissant pour édifier, et pour donner un héritage parmi tous les sanctifiés.

И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

33 Je n’ai convoité ni l’or, ni l’argent, ni le vêtement de personne, comme

Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.

34 Vous le savez vous-mêmes; parce que, à l’égard des choses dont moi et ceux qui sont avec moi avions besoin, ces mains y ont pourvu.

Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

35 Je vous ai montré en tout que c’est en travaillant ainsi qu’il faut soutenir les faibles, et se souvenir de la parole du Seigneur Jésus; car c’est lui-même qui a dit: Il est plus heureux de donner que de recevoir.

Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.

36 Lorsqu’il eut dit ces choses, il se mit à genoux, et pria avec eux tous.

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 Et il y eut un grand pleur parmi eux tous, et se jetant au cou de Paul, ils le baisaient,

И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.

38 Affligés surtout de la parole qu’il avait dite, qu’ils ne devaient plus revoir son visage. Et ils le conduisirent jusqu’au vaisseau.

наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.