< Psaumes 90 >
1 Prière de Moïse, homme de Dieu. Éternel, tu as été notre refuge d'une génération à l'autre génération;
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 avant que les montagnes fussent enfantées, et que tu eusses engendré la terre et le monde, oui, de l'éternité à l'éternité tu es, ô Dieu.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Tu fais rentrer l'homme dans la poudre, et tu dis: « Rentrez-y, enfants des hommes! »
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Car mille ans sont à tes yeux comme le jour d'hier, quand il est passé, et comme une veille dans la nuit.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Tu les emportes, ils sont un rêve; le matin, comme l'herbe, l'homme lève;
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 le matin il fleurit et lève; le soir il est tranché, et il sèche.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Car nous sommes consumés par ta colère, et par ton courroux nous sommes terrassés.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Tu produis nos péchés à ta vue, et nos secrets à la lumière de ta face.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Car tous nos jours fuient devant ta fureur, nous perdons nos années, comme une pensée.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Les jours de notre vie, ce sont soixante-dix années, et, pour les forts, quatre-vingts années; et ce qui fait leur orgueil est peine et néant; car il passe vite, et nous nous envolons.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Qui connaît la puissance de ta colère, et mesure ton courroux sur la crainte qui t'est due?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Apprends-nous à faire un tel compte de nos jours, que nous acquérions un cœur sage!
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Reviens, Éternel! Jusques à quand?… Et prends pitié de tes serviteurs!
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Rassasie-nous bientôt de ta grâce, et nous serons triomphants et joyeux durant tous nos jours!
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Donne-nous de la joie pour le temps que tu nous affligeas, pour les années où nous connûmes le malheur!
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Rends ton action visible à tes serviteurs, et ta majesté à leurs enfants!
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Que la faveur du Seigneur, notre Dieu, soit sur nous! Et consolide pour nous l'œuvre de nos mains, oui, consolide l'œuvre de nos mains!
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.