Psaumes 44
1 Au maître chantre. Hymne des fils de Coré. O Dieu, nous avons ouï de nos oreilles, nos pères nous ont raconté les exploits que tu fis en leurs jours, aux jours d'autrefois.
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 De ta main tu chassas les nations, pour les établir; tu détruisis les peuples, pour les multiplier.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Car ce ne fut pas par leur épée qu'ils conquirent le pays, ni leur bras qui les rendit vainqueurs, mais ta droite et ton bras, et la lumière de ta face; car tu leur fus propice.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 O Dieu! tu es mon Roi! Ordonne la délivrance de Jacob!
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Avec toi nous battons nos ennemis, par ton nom nous terrassons nos adversaires
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 Car dans mon arc je ne me confie point, ce n'est pas mon épée qui me délivre;
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 mais c'est toi qui nous délivres de nos ennemis, et qui confonds ceux qui nous haïssent.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 De Dieu nous faisons gloire en tout temps, et nous louons éternellement ton nom. (Pause)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 Cependant tu nous rejetas et nous couvris d'opprobre, et tu ne marchas plus avec nos armées;
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 tu nous fis reculer devant nos ennemis, et ceux qui nous haïssent, emportèrent des dépouilles;
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 tu nous livras comme la brebis que l'on mange, et parmi les nations tu nous disséminas;
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 tu vendis ton peuple à vil prix, et pour toi il n'eut pas une grande valeur;
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 tu nous exposas aux affronts de nos voisins, aux railleries et aux insultes de nos alentours;
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 tu nous fis passer en proverbe chez les nations, exciter des hochements de tête parmi les peuples.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Toujours ma honte est devant mes yeux, et la confusion de ma face me couvre,
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 à la voix de celui qui m'insulte et m'outrage, à l'aspect de l'ennemi et de l'homme hostile.
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 Tout cela nous est arrivé, et pourtant nous ne t'avions pas oublié, nous n'avions pas violé ton alliance,
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 notre cœur ne s'était point retiré de toi, et nos pas n'avaient pas dévié de tes voies,
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 pour que tu nous écrases dans le pays des chacals, et que tu nous enveloppes d'une ombre de mort.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Si nous avions oublié le nom de notre Dieu, et tendu nos mains vers un dieu étranger, est-ce que Dieu ne le pénétrerait pas,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 lui qui connaît les secrets de nos cœurs?
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Mais non, pour toi nous sommes tués tous les jours, et regardés comme des brebis à égorger.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Veille! pourquoi dors-tu, Seigneur? Réveille-toi! ne nous rejette pas à jamais!
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Pourquoi cacher ta face, oublier notre misère et notre oppression?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Car jusqu'à la poussière notre âme est abattue, et notre corps à la terre est attaché.
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Lève-toi! à notre secours! et sauve-nous pour l'amour de ta grâce.
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
