Psaumes 109
1 Au maître chantre. Cantique de David. Dieu que je loue, ne reste pas muet!
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 Car ils ouvrent contre moi la bouche de l'impie, la bouche du trompeur, parlent avec une langue menteuse;
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 et ils m'entourent de paroles de haine, et me font gratuitement la guerre!
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 En échange de mon amour ils me sont hostiles, mais moi je ne fais que prier.
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 Ils me rendent le mal pour le bien, et de la haine pour mon amour.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Mets un tel homme sous le pouvoir de l'impie, et que l'accusateur se dresse à sa droite!
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 Que du jugement il sorte convaincu, et que sa prière soit comptée comme péché!
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Qu'il ait des jours peu nombreux, qu'un autre s'empare de sa charge!
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Que ses enfants soient orphelins, et sa femme veuve!
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Que ses fils soient vagabonds et mendient, et qu'ils quêtent loin de leur maison en ruines!
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Que l'usurier jette le réseau sur tout ce qu'il a, et que des étrangers pillent le fruit de son labeur!
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Que personne ne lui garde une longue affection, et que nul n'ait pitié de ses orphelins!
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Que sa postérité soit exterminée, et que dès l'âge suivant leur nom soit éteint!
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Qu'il soit fait mention devant l'Éternel du crime de ses pères, et que le péché de sa mère ne soit point effacé;
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 mais qu'ils soient toujours présents à l'Éternel, et qu'il retranche sa mémoire de la terre!
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 parce qu'il ne pensa point à pratiquer la bonté, et qu'il persécuta l'homme misérable et pauvre et l'affligé, afin de lui ôter la vie.
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 Il aimait la malédiction, qu'elle l'atteigne! La bénédiction n'était pas son plaisir, qu'elle s'éloigne de lui!
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 Qu'il se couvre de la malédiction comme de son vêtement; qu'elle pénètre au dedans de lui comme des eaux, et comme de l'huile, dans ses os;
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 qu'elle soit pour lui comme le manteau où il s'enveloppe et comme la ceinture dont il se ceint toujours!
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Tel soit le salaire que donne l'Éternel à mon ennemi, et à ceux qui disent du mal contre moi!
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 Mais toi, Éternel, mon Dieu! assiste-moi pour l'amour de ton nom, car ta grâce est bénigne; sauve-moi!
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 car je suis misérable et pauvre, et mon cœur est percé au dedans de moi.
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Je m'en vais, comme l'ombre, quand elle s'allonge, je suis pourchassé comme la sauterelle.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 Mes genoux chancellent par l'effet de mes jeûnes, et l'embonpoint a disparu de mon corps amaigri.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 Je suis livré à leurs outrages; ils me regardent, et secouent la tête.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Assiste-moi, Éternel, mon Dieu! Sauve-moi en vertu de ta miséricorde,
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 afin qu'ils sachent que c'est ta main, que c'est toi, Éternel, qui l'auras fait!
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Qu'ils maudissent! toi, tu béniras. Qu'ils se dressent! ils seront confondus, et ton serviteur se réjouira.
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Que la honte enveloppe mes adversaires, et que leur opprobre les couvre comme un manteau!
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 Alors de ma bouche je louerai hautement l'Éternel, et je te célébrerai au milieu de la foule,
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 car Il se tient à la droite du pauvre, et le sauve de ceux qui le condamnent.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
