< Proverbes 31 >
1 Discours au roi Lémuel. Maximes que lui enseigna sa mère.
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 Que te dirai-je, mon fils? que te dirai-je, fils de mes entrailles? que te dirai-je, fils qui as mes vœux?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Ne livre pas aux femmes ta vigueur, et ne suis pas la voie qui perd les rois!
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 Ce n'est pas aux rois, Lémuel, ce n'est pas aux rois de boire du vin, ni aux princes de boire de la cervoise;
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 de peur que, s'ils boivent, ils n'oublient la Loi, et n'attentent aux droits de tous les fils du malheur.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Donnez de la cervoise à qui va périr, et du vin à qui a l'amertume dans le cœur;
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 qu'il boive et oublie sa misère, et de ses peines perde le souvenir!
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Ouvre la bouche en faveur du muet. et pour défendre tous les enfants délaissés.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Ouvre la bouche, et juge avec justice, et défends le misérable et le pauvre.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Une femme forte! qui pourra la trouver? Elle a plus de valeur que les perles.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 En elle s'assure le cœur de son mari, et les profits ne lui manqueront pas.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 Elle lui fait du bien, et jamais de mal, tous les jours de sa vie.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 Elle met en œuvre la laine et le lin, et fait avec plaisir le travail de ses mains.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 Semblable aux navires des marchands, elle fait venir de loin ses denrées.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 Elle se lève, quand il est nuit encore; et distribue la nourriture à sa maison, et une tâche à ses servantes.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 Elle pense à un champ, et elle l'acquiert; du fruit de son travail elle plante une vigne.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 Elle met à ses reins une ceinture de force, et fortifie ses bras.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Elle goûte les bons effets de son industrie! la nuit sa lampe ne s'éteint point.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 Elle porte la main à la quenouille, et ses doigts prennent le fuseau.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Elle ouvre sa main au pauvre, et tend la main au misérable.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Pour sa maison elle ne redoute point la neige; car toute sa maison est pourvue d'étoffes précieuses;
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 elle se fait des couvertures, et le lin et la pourpre l'habillent.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Son mari est considéré aux Portes, quand il siège avec les Anciens du pays.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Elle fait des tuniques, et les vend, et livre des ceintures au Cananéen.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Elle est revêtue de force et de dignité, et elle se rit du lendemain.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Elle ouvre la bouche avec sagesse, et sa langue instruit avec grâce.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Elle observe le mouvement de sa maison, et ne mange pas le pain d'oisiveté.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Ses fils se lèvent, et la disent heureuse, son mari [se lève], et lui donne des louanges:
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 « Plusieurs femmes sont des femmes fortes, mais tu les surpasses toutes. »
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 La grâce est illusion, et la beauté, vanité; c'est la femme craignant Dieu qu'on doit louer.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Faites-la jouir du fruit de son travail! Qu'aux Portes ses œuvres la louent!
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.