Néhémie 5
1 Et il y eut grande réclamation du peuple et des femmes auprès de leurs frères les Juifs.
По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.
2 Et il y en avait qui disaient: De nos fils et de nos filles nous avons un grand nombre: fournissez-nous donc de blé afin que nous ayons de quoi manger pour vivre.
Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.
3 Et il y en avait qui disaient: Nous allons engager nos champs et nos vignes et nos maisons pour nous procurer du blé dans la disette.
А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на града.
4 Puis il y en avait qui disaient: Nous avons emprunté de l'argent, pour les impôts à payer au roi, sur nos champs et nos vignes.
Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.
5 Et pourtant notre corps est comme le corps de nos frères, et nos enfants comme leurs enfants. Et voilà que nous devons soumettre à l'esclavage nos fils et nos filles; et il y a déjà de nos filles qui le subissent, et nous ne possédons absolument rien, et nos champs et nos vignes sont à d'autres.
Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работата като роби, и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим другояче, защото други имат нивите и лозята ни.
6 Alors j'eus une colère extrême, lorsque j'entendis leur clameur et ces discours.
И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.
7 Et mon cœur me fit prendre la résolution de réprimander les nobles et les chefs, et je leur dis: Vous pratiquez l'usure l'un envers l'autre. Et je provoquai contre eux une grande assemblée
Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:
8 et je leur dis: Nous avons racheté nos frères, les Juifs, qui avaient été vendus aux nations, selon nos moyens; et vous aussi vous voulez vendre nos frères! et ils devront se vendre à nous!
Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха предадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.
9 Alors ils se turent, et ils ne trouvèrent mot à dire. Et je dis: Il n'est pas bien à vous d'en agir de la sorte! Ne devriez-vous pas marcher dans la crainte de notre Dieu, pour n'être pas honnis par les peuples, nos ennemis?
Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?
10 Moi aussi, mes frères et mes écuyers nous leur avons prêté de l'argent et du blé. Faisons donc abandon de ce dû!
Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.
11 Restituez-leur donc aujourd'hui leurs champs, leurs vignes, leurs olivaies et leurs maisons et le centième de l'argent et du blé et du moût et de l'huile, que vous avez reçu d'eux comme intérêt.
Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.
12 Alors ils dirent: Nous voulons le restituer et ne rien exiger d'eux, nous voulons nous conformer à ce que tu as dit. Et j'appelai les Prêtres et leur fis jurer d'agir en ce sens.
Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.
13 Et je secouai aussi le pan de mon manteau et dis: Qu'ainsi Dieu secoue quiconque n'exécutera pas cette promesse, hors de sa maison et de ses biens, et qu'il soit ainsi secoué et vidé! Alors toute l'Assemblée s'écria: Ainsi soit-il! Et ils louèrent l'Éternel et le peuple agit dans ce sens.
Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не е изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.
14 De même, à partir du jour où l'on me préposa comme gouverneur du pays, depuis la vingtième jusqu'à la trente-deuxième année du roi Arthachsastha, douze années durant, ni moi, ni mes frères ne mangeâmes la pension de gouverneur.
А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.
15 Car les premiers gouverneurs, mes prédécesseurs, avaient opprimé le peuple, et reçu de lui du pain et du vin outre quarante sicles d'argent; leurs écuyers aussi tyrannisaient le peuple. Mais moi je n'agis point ainsi, par crainte de Dieu.
А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.
16 Et je m'appliquai fortement à la restauration de ces murs; et nous n'achetâmes point de champs, et tous mes écuyers étaient réunis là pour l'ouvrage.
Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.
17 Et [chaque jour] j'avais à ma table cent cinquante hommes, Juifs et Chefs, outre ceux qui arrivaient chez moi des peuples d'alentour.
При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.
18 Et l'ordinaire de chaque jour, un bœuf, six moutons gras et de la volaille, était préparé à mes frères; et aussi de dix jours en dix jours tout le vin en abondance; et avec cela je ne réclamai point le traitement de gouverneur, car le service pesait lourdement sur ce peuple. —
А това що се готвеше за мене всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.
19 Garde-moi bonne mémoire, ô mon Dieu, de tout ce que j'ai fait pour ce peuple.
Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за людете.
