< Job 6 >
2 Ah! qu'on pèse, qu'on pèse mon tourment! et qu'on mette mon malheur dans la balance aussi!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 car sur le sable des mers il l'emporte en grandeur: de là mes paroles outrées!
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Car je porte sur moi les flèches du Tout-puissant, de leur poison mon cœur est abreuvé; les terreurs de Dieu m'ont cerné.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 L'onagre brait-il auprès de la verdure? Le taureau mugit-il auprès de son fourrage?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Mange-t-on ce qui est insipide, sans sel? Le blanc de l'œuf a-t-il une saveur?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Mon âme refuse d'y toucher, et c'est comme une pourriture qui infecte mon pain.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 O, si mon vœu pouvait s'accomplir, et si Dieu remplissait mon souhait!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 S'il plaisait à Dieu de m'écraser, d'étendre sa main, et de me retrancher!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Ainsi j'aurais encore une consolation, et une joie dans les maux qu'il ne m'épargne pas, car je n'ai point renié la parole du Dieu Saint.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Qu'est-ce que ma force pour attendre? et qu'est-ce que ma fin, pour patienter?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Ma force est-elle la force de la pierre? mon corps est-il d'airain?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Par moi-même ne suis-je pas sans ressources, et le secours n'est-il pas refoulé loin de moi?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 A l'affligé son ami doit de l'affection, sinon il dépouille la crainte du Tout-puissant.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Mes frères sont perfides comme le torrent, comme les eaux des ravins, qui tarissent,
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 que troublent les glaces, où s'enfonce la neige,
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 qui, au temps de leur baisse, se dissipent, et, quand vient la chaleur, leur lit se trouve à sec.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Les caravanes s'écartent de leur route, s'avancent dans le désert, et périssent;
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 là portent leurs regards les caravanes de Théma, là les voyageurs de Séba placent leur espérance;
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 ils ont honte d'avoir eu confiance, ils y arrivent, et sont confus.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 De même vous n'êtes rien, vous voyez la terreur, et tremblez.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Est-ce que j'ai dit: Donnez-moi! et avec vos biens, gagnez-moi la faveur!
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 et tirez-moi de la main de l'ennemi, et de la main des furieux rachetez-moi?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Instruisez-moi! je veux me taire, et faites-moi sentir en quoi j'ai failli!
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Quelle force dans le langage de la vérité! mais que démontrent vos remontrances?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Est-ce des discours que vous pensez à reprendre? mais on livre au vent les propos du désespoir.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Oui, sur l'orphelin vous jetez le filet, et vous creusez la fosse devant votre ami.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Mais ici, veuillez me regarder! et vos yeux vous diront si je suis un menteur.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Revenez donc! qu'il n'y ait pas injustice! revenez! j'ai encore raison sur ce point.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 L'injustice est-elle sur ma langue, et mon palais ne distingue-t-il pas ce qui est mauvais?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?