Job 41
1 Tires-tu le Léviathan avec l'hameçon, fais-tu passer la ligne au travers de sa langue?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Attaches-tu la corde à son naseau, et perces-tu sa mâchoire pour y mettre l'anneau?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Va-t-il t'adresser beaucoup de prières, et te parler d'une voix adoucie?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Va-t-il faire un pacte avec toi, pour s'engager à te servir toujours?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Vas-tu jouer avec lui comme avec un oiseau, et le mettre à l'attache pour tes jeunes filles?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Entre-t-il dans le trafic de la confrérie, et le répartit-elle entre les marchands?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Couvres-tu sa peau de dards, et sa tête de harpons?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Tentes-tu de mettre la main sur lui; tu ne t'aviseras plus de l'attaquer.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Voici, l'espoir de l'agresseur est bientôt déçu; n'est-il pas terrassé à son seul aspect?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Nul n'a l'audace de le provoquer: et qui pourrait Me prendre à partie?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Qui m'a prévenu, pour que j'aie à lui rendre? Sous le ciel entier tout est ma propriété.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Je ne tairai point sa structure, ni la nature de sa force, ni la beauté de son armure.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Qui a pu soulever le recouvrement de sa robe, et pénétrer entre sa double mâchoire?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Qui entr'ouvrit les portes de sa face? Tout autour sont ses dents effroyables.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Des sillons sont tracés entre les boucliers de sa croupe, retenus par un sceau qui les presse;
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 ils sont soudés l'un à l'autre, et l'air ne s'insinue pas dans leurs intervalles;
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 entre eux ils sont adhérents, et forment un masse solide, inséparable.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Son éternuement produit une gerbe lumineuse, et ses yeux sont comme les paupières de l'aurore.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 De sa gueule sortent des torches, et des étincelles enflammées s'échappent.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Une fumée jaillit de ses narines, comme d'un vaisseau qui bout, et d'une chaudière.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Son haleine allume les charbons, et des flammes partent de sa bouche.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 La force réside dans son encolure, et devant lui la détresse tressaille.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Les fanons de sa chair sont adhérents, coulés sur son corps, immobiles.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Son cœur a la densité de la pierre, et la densité de la meule inférieure.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Se lève-t-il, les héros s'épouvantent, et la peur les déroute.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Le coup qu'on lui porte, demeure sans effet; il brave la lance, le dard et la cuirasse.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Pour lui le fer est autant que de la paille, et l'airain, que du bois vermoulu.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 La flèche décochée ne le met pas en fuite, et sur lui les pierres de la fronde font l'effet de la balle.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Pour lui la massue est autant que du chaume, et il se rit du frémissement des traits.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Son ventre est muni de têts acérés; on dirait que sur le limon où il couche, un traîneau à fouler a laissé son empreinte.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Il fait comme une chaudière bouillonner l'onde, et donne à la mer l'aspect d'un vaisseau où l'on broie les parfums.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 Il laisse après lui un sillage lumineux; on prendrait la mer pour une blanche chevelure.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Sur la terre il n'a pas de maître; il fut créé pour être intrépide;
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 il ose regarder toute taille élevée, il est Roi au-dessus de tous les fiers animaux.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
