Job 31

1 J'avais fait un pacte avec mes yeux… Comment les eussé-je arrêtés sur une vierge?

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Et quel sort d'en haut Dieu m'eût-il envoyé, et quel lot le Tout-puissant, des lieux suprêmes?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 La ruine n'est-elle pas pour le criminel, et le malheur pour ceux qui font le mal?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Ne découvre-t-Il pas mes voies, et ne compte-t-Il pas tous mes pas?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Ai-je eu commerce avec le mensonge, et mon pied fut-il prompt à supplanter?

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 Que Dieu me pèse à la juste balance, et Il reconnaîtra mon innocence!

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Mes pas ont-ils dévié de la voie, et mon cœur suivit-il l'attrait de mes yeux? Une seule tache est-elle empreinte sur ma main?

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 Alors, que je sème, et qu'un autre moissonne, et que mes rejetons soient extirpés!

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Mon cœur pour une femme s'est-il laissé séduire? ai-je été aux aguets à la porte de mon prochain?

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 Alors, que ma femme tourne la meule pour un autre, et que d'autres abusent d'elle!

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Car c'est là un crime, un forfait que les juges doivent punir;

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 oui, c'est un feu qui consume, à détruire, et aurait dans sa racine ruiné tout mon avoir.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Ai-je méprisé les droits de mon esclave, et de ma servante, quand ils n'étaient pas d'accord avec moi?

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 Mais que ferais-je, si Dieu se levait? et, s'il me châtiait, que lui répliquerais-je?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Dans le sein maternel, Celui qui me forma, ne le forma-t-Il pas aussi? et ne nous prépara-t-Il pas dans le sein d'une mère?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Ai-je rebuté le vœu du pauvre, et fait languir les yeux de la veuve?

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Ai-je mangé mon pain seul, et l'orphelin n'y eut-il point de part?

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 Non, dès ma jeunesse, j'élevai l'un en père, et dès ma naissance je fus le guide de l'autre.

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 Ai-je pu voir l'indigent non vêtu, et le pauvre non couvert?

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 Leurs reins ne me bénissaient-ils pas, et la toison de mes agneaux ne les réchauffait-elle pas?

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Ma main a-t-elle menacé l'orphelin, parce que je me voyais soutenu à la Porte?

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 Alors, que mon épaule se détache de ma nuque, et que mon bras brisé sorte de son emboîture!

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Mais les vengeances de Dieu sont ma terreur, et devant Sa majesté je deviens impuissant.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Ai-je pris l'or pour mon appui, et ai-je dit au métal: En toi je me confie?

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Me suis-je applaudi de la grandeur de mes biens, et des grands gains obtenus par mes mains?

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 Ai-je regardé la lumière, quand elle resplendit, et la lune, quand magnifique elle s'avance?

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 Et mon cœur en secret s'est-il laissé séduire, jusqu'à confier à ma main les baisers de ma bouche?

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 Cela aussi serait un crime que les juges doivent punir, parce que j'aurais menti au Dieu suprême.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Étais-je joyeux de la ruine de mon ennemi, transporté de le voir atteint par les revers?

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 Mais je ne permettais pas à ma langue de pécher en demandant sa mort dans une imprécation.

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 Les gens de ma tente ne disaient-ils pas: Montrez-nous qui ne fut pas rassasié à sa table?

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 L'étranger ne passait pas la nuit dehors, et j'ouvrais ma porte au voyageur.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 A l'exemple des hommes ai-je dissimulé mes fautes, enfouissant dans mon sein mes égarements,

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 parce que je redoutais le peuple assemblé, et que le mépris des tribus me faisait peur à m'ôter la parole, et à m'empêcher de passer ma porte?

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 Ah! s'il voulait m'écouter et me dire: Voici ma signature! Si le Tout-puissant voulait répliquer! si j'avais le grief écrit par ma partie!

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 Oui, je le porterais sur mon épaule, je le ceindrais comme un diadème,

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 j'avouerais chacun de mes pas, comme un prince je L'aborderais. –

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Mon champ réclame-t-il contre moi, et ses sillons en même temps portent-ils plainte?

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 En ai-je mangé le produit, sans l'avoir payé, et ai-je arraché des soupirs à son maître?

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Alors, que la ronce germe au lieu du froment, et l'herbe gourmande à la place de l'orge! Fin des discours de Job.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.