Psaumes 142

1 Je crie, de ma voix, à l'Éternel; de ma voix, je supplie l'Éternel.

Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 Je répands devant lui ma plainte; j'expose ma détresse en sa présence.

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

3 Quand mon esprit est abattu en moi, toi, tu connais mon sentier. Ils m'ont caché un piège dans le chemin où je marchais.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

4 Regarde à ma droite, et vois! Personne ne me reconnaît; tout refuge me manque; personne n'a souci de mon âme.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 Éternel! je crie à toi, et je dis: Tu es ma retraite, mon partage dans la terre des vivants.

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 Sois attentif à mon cri, car je suis fort misérable; délivre-moi de ceux qui me poursuivent, car ils sont plus forts que moi!

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 Retire mon âme de sa prison, afin que je célèbre ton nom. Les justes viendront autour de moi, parce que tu m'auras fait du bien.

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.