Proverbes 5
1 Mon fils, sois attentif à ma sagesse, incline ton oreille à ma prudence;
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 Afin que tu conserves la réflexion, et que tes lèvres gardent la connaissance.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Car les lèvres de l'étrangère distillent le miel, et son palais est plus doux que l'huile.
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Mais ce qui en provient est amer comme de l'absinthe, et perçant comme une épée à deux tranchants.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Elle ne considère pas le chemin de la vie; ses voies s'égarent, elle ne sait où.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Maintenant donc, mes enfants, écoutez-moi; et ne vous détournez point des paroles de ma bouche.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Éloigne ton chemin d'elle, et n'approche point de l'entrée de sa maison;
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 De peur que tu ne donnes ton honneur à d'autres, et tes années à un homme cruel;
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 De peur que les étrangers ne se rassasient de ta fortune, et que ce que tu auras acquis par ton travail ne passe dans une maison étrangère;
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 Et que tu ne rugisses quand tu seras près de ta fin, quand ta chair et ton corps seront consumés,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 Et que tu ne dises: Comment ai-je haï l'instruction, et comment mon cœur a-t-il dédaigné les réprimandes?
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 Comment n'ai-je point obéi à la voix de ceux qui m'instruisaient, et n'ai-je point incliné mon oreille vers ceux qui m'enseignaient?
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Peu s'en est fallu que je n'aie été plongé dans tous les maux, au milieu du peuple et de l'assemblée.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Bois des eaux de ta citerne, et des ruisseaux de ton puits.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Tes fontaines doivent-elles se répandre dehors, et tes ruisseaux d'eau sur les places publiques?
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Qu'ils soient à toi seul, et non aux étrangers avec toi.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Que ta source soit bénie; et réjouis-toi de la femme de ta jeunesse,
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Comme d'une biche aimable et d'une chèvre gracieuse; que ses caresses te réjouissent en tout temps, et sois continuellement épris de son amour.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Et pourquoi, mon fils, t'égarerais-tu après une autre, et embrasserais-tu le sein d'une étrangère?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Car les voies de l'homme sont devant les yeux de l'Éternel, et il pèse toutes ses démarches.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Le méchant sera pris dans ses iniquités, et il sera retenu dans les cordes de son péché.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Il mourra, faute d'instruction, et il ira errant par la grandeur de sa folie.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
