Job 7
1 L'homme n'a-t-il pas sur la terre un service de soldat, et ses jours ne sont-ils pas comme ceux d'un mercenaire?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Comme un esclave, il soupire après l'ombre, et, comme un mercenaire, il attend son salaire.
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Ainsi j'ai reçu en partage des mois de déception, et l'on m'a assigné des nuits de fatigue.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Si je suis couché, je dis: Quand me lèverai-je? Quand finira la nuit? Et je suis rassasié d'inquiétudes jusqu'au point du jour.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Ma chair est couverte de vermine et d'écailles terreuses; ma peau se crevasse et coule.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Mes jours ont passé plus légers que la navette du tisserand, et ils se consument sans espoir.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Considère que ma vie est un souffle, et que mon œil ne reverra plus le bonheur.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 L'œil qui me voit, ne m'apercevra plus; tes yeux me chercheront, et je ne serai plus.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 La nuée se dissipe et s'en va, ainsi celui qui descend aux enfers n'en remontera pas. (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Il ne reviendra plus dans sa maison, et son lieu ne le reconnaîtra plus.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 C'est pourquoi, je ne retiendrai point ma bouche, je parlerai dans la détresse de mon esprit, je me plaindrai dans l'amertume de mon âme.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Suis-je une mer? Suis-je un monstre marin, pour que tu poses autour de moi une garde?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Quand je dis: Mon lit me consolera; ma couche me soulagera de ma peine;
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Alors, tu me terrifies par des songes, et tu m'épouvantes par des visions.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Ainsi j'aime mieux étouffer, j'aime mieux mourir que conserver mes os.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Je suis ennuyé de la vie. Je ne vivrai pas toujours. Retire-toi de moi, car mes jours sont un souffle.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Qu'est-ce que l'homme pour que tu en fasses un si grand cas, pour que tu prennes garde à lui?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Pour que tu l'inspectes tous les matins, pour que tu le scrutes à chaque instant?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Quand finiras-tu de me regarder? Ne me lâcheras-tu pas, pour que j'avale ma salive?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Si j'ai péché, que t'ai-je fait, à toi, ô surveillant des hommes! Pourquoi m'as-tu mis en butte à tes coups, et suis-je à charge à moi-même?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Et pourquoi ne pardonnes-tu pas mon péché, et ne fais-tu pas disparaître mon iniquité? Car je vais maintenant me coucher dans la poussière; tu me chercheras, et je ne serai plus.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
