Job 6
1 Et Job prit la parole, et dit:
А Иов в отговор рече:
2 Oh! si l'on pesait ma douleur, et si l'on mettait en même temps mes calamités dans la balance!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Elles seraient plus pesantes que le sable des mers! Voilà pourquoi mes paroles sont outrées.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Car les flèches du Tout-Puissant sont sur moi: mon âme en boit le venin. Les terreurs de Dieu se rangent en bataille contre moi.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 L'onagre brait-il auprès de l'herbe? Et le bœuf mugit-il auprès de son fourrage?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Mange-t-on sans sel ce qui est fade? Trouve-t-on du goût dans un blanc d'œuf?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Ce que mon âme refusait de toucher, est comme devenu ma dégoûtante nourriture.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Oh! puisse mon vœu s'accomplir et Dieu me donner ce que j'attends!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 Qu'il plaise à Dieu de me réduire en poussière, qu'il laisse aller sa main pour m'achever!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Et j'aurai une consolation, et j'aurai des transports de joie au milieu des tourments qu'il ne m'épargne pas: c'est que je n'ai pas renié les paroles du Saint.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Quelle est ma force pour que j'espère, et quelle est ma fin pour que je prenne patience?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Ma force est-elle la force des pierres? Ma chair est-elle d'airain?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Ne suis-je pas sans secours, et toute ressource ne m'est-elle pas ôtée?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Le malheureux a droit à la pitié de son ami, eût-il abandonné la crainte du Tout-Puissant.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Mes amis m'ont trompé comme un torrent, comme le lit des torrents qui passent;
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Ils sont troublés par les glaçons, la neige s'y engloutit;
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 Mais, au temps de la sécheresse, ils tarissent, et, dans les chaleurs, ils disparaissent de leur place.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Les caravanes se détournent de leur route; elles montent dans le désert et se perdent.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Les caravanes de Théma y comptaient; les voyageurs de Shéba s'y attendaient.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 Ils sont honteux d'avoir eu cette confiance: ils arrivent sur les lieux, et restent confondus.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 C'est ainsi que vous me manquez à présent; vous voyez une chose terrible, et vous en avez horreur!
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Mais vous ai-je dit: “Donnez-moi quelque chose, et, de vos biens, faites des présents en ma faveur;
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Délivrez-moi de la main de l'ennemi, et rachetez-moi de la main des violents? “
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Instruisez-moi, et je me tairai. Faites-moi comprendre en quoi j'ai erré.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Oh! que les paroles droites ont de force! Mais que veut censurer votre censure?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Sont-ce des mots que vous voulez censurer? Mais il faut laisser au vent les paroles d'un homme au désespoir.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Vraiment, vous joueriez au sort un orphelin, et vous vendriez votre ami!
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Mais, à présent, veuillez jeter les yeux sur moi, et voyez si je vous mens en face!
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Revenez donc, et soyez sans injustice! Revenez, et que mon bon droit paraisse!
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Y a-t-il de l'injustice dans ma langue? Et mon palais ne sait-il pas discerner le mal?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
