Job 30
1 Mais, maintenant, des hommes plus jeunes que moi se moquent de moi, des hommes dont je n'aurais pas daigné mettre les pères avec les chiens de mon troupeau.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Et qu'aurais-je pu faire de la force de leurs mains? En eux avait péri toute vigueur.
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Exténués par la disette et la faim, ils broutent les lieux arides, depuis longtemps désolés et déserts.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Ils cueillent l'herbe sauvage près des buissons, et la racine des genêts est leur nourriture.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 On les chasse du milieu des hommes; on crie après eux comme après un larron;
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Ils habitent dans des torrents affreux, dans les trous de la terre, et parmi les rochers.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 On les entend braire dans les buissons, ils s'étendent pêle-mêle sous les chardons;
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Race impie, race sans nom, qui avait été chassée du pays!
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Et maintenant je suis le sujet de leurs chansons, et je fais la matière de leurs propos.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Ils m'ont en horreur, ils s'éloignent de moi; ils ne craignent pas de me cracher au visage.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Parce que Dieu a détendu la corde de mon arc et m'a humilié, ils ont secoué tout frein devant moi.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Cette engeance se lève à ma droite; ils poussent mes pieds; ils construisent contre moi des routes pour me nuire;
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Ils rompent mon chemin, ils aident à ma ruine, eux à qui personne ne porterait secours.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Ils arrivent comme par une large brèche, ils se précipitent au milieu du fracas.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Toutes les terreurs se tournent contre moi, elles poursuivent ma prospérité comme le vent, et mon bonheur a passé comme un nuage!
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Et maintenant mon âme se fond en moi, les jours d'affliction m'ont atteint;
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 La nuit perce mes os et les détache, et ceux qui me rongent ne dorment pas.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Par la violence extrême de mon mal, mon vêtement se déforme; il me serre comme le col de ma tunique.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Dieu m'a jeté dans la boue, et je ressemble à la poussière et à la cendre.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Je crie vers toi, et tu ne me réponds pas; je me tiens debout devant toi, et tu me considères!
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Tu es devenu cruel pour moi; tu t'opposes à moi avec toute la force de ton bras.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Tu m'enlèves, tu me fais chevaucher sur le vent, et tu me fais fondre au bruit de la tempête.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Oui, je sais bien que tu m'amènes à la mort, et dans la demeure, rendez-vous de tous les vivants.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Seulement, n'étendrait-on pas la main au milieu de la ruine? Et, dans sa calamité, ne serait-il donc pas permis de pousser un cri?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Ne pleurais-je pas sur l'homme qui passait de mauvais jours? Mon âme n'était-elle pas affligée à cause du pauvre
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 J'ai attendu le bonheur, et le malheur est arrivé. J'espérais la lumière, et les ténèbres sont venues.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Mes entrailles bouillonnent sans repos; les jours d'affliction m'ont assailli.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Je marche tout noirci, et non par le soleil. Je me lève dans l'assemblée, et je crie.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Je suis devenu le frère des chacals, et le compagnon des autruches.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Ma peau se noircit et tombe. Mes os sont brûlés par la fièvre.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Ma harpe s'est changée en deuil, et mon luth en voix de pleurs.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
