Job 29
1 Job continua son discours sentencieux, et dit:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Oh! que ne suis-je comme aux mois d'autrefois, comme au jour où Dieu me gardait,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Quand son flambeau luisait sur ma tête, quand je marchais à sa lumière dans les ténèbres;
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Comme aux jours de mon automne, quand l'amitié de Dieu veillait sur ma tente;
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Quand le Tout-Puissant était encore avec moi, et que mes jeunes gens m'entouraient;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 Quand je lavais mes pieds dans le lait, et que le rocher se fondait près de moi en torrent d'huile!
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Quand je sortais pour me rendre à la porte de la ville, et que je me faisais préparer un siège dans la place publique,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Les jeunes gens, me voyant, se retiraient; les vieillards se levaient et se tenaient debout.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Des princes s'arrêtaient de parler, et mettaient la main sur leur bouche.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 La voix des chefs s'éteignait, et leur langue s'attachait à leur palais.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Car l'oreille qui m'entendait me proclamait heureux, et l'œil qui me voyait me rendait témoignage.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Car je délivrais l'affligé qui criait, et l'orphelin qui n'avait personne pour le secourir.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 La bénédiction de celui qui s'en allait périr venait sur moi, et je faisais chanter de joie le cœur de la veuve.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Je me revêtais de la justice, et elle se revêtait de moi. Mon équité était mon manteau et ma tiare.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 J'étais les yeux de l'aveugle, et les pieds du boiteux.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 J'étais le père des pauvres, et j'étudiais à fond la cause de l'inconnu.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Je brisais les mâchoires de l'injuste, et j'arrachais la proie d'entre ses dents.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Et je disais: Je mourrai avec mon nid, et je multiplierai mes jours comme le phénix.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Ma racine sera exposée à l'eau, et la rosée passera la nuit dans mes branches.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Ma gloire se renouvellera en moi, et mon arc se renforcera dans ma main.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 On m'écoutait, on attendait et on se taisait, jusqu'à ce que j'eusse donné mon avis.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Après que j'avais parlé, on ne répliquait pas, et ma parole découlait goutte à goutte sur eux.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Ils m'attendaient comme la pluie, et ils ouvraient leur bouche comme pour une ondée tardive.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Je souriais quand ils étaient désespérés; et ils n'altéraient pas la sérénité de mon visage.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 J'aimais à aller avec eux, et je m'asseyais à leur tête; je siégeais comme un roi au milieu de ses gardes, comme un consolateur au milieu des affligés.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
