Job 19
1 Alors Job prit la parole, et dit:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Jusques à quand affligerez-vous mon âme, et m'accablerez-vous de paroles?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Voilà déjà dix fois que vous m'outragez: vous n'avez pas honte de me maltraiter?
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Vraiment si j'ai failli, ma faute demeure avec moi.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Si vraiment vous vous élevez contre moi, si vous me reprochez l'opprobre où je me trouve,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Sachez donc que c'est Dieu qui m'a fait tort, et qui a tendu ses filets autour de moi.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Voici, je crie à la violence, et on ne me répond pas; je crie au secours, et il n'y a point de justice!
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Il a fermé mon chemin, et je ne puis passer; il a mis des ténèbres sur mes sentiers.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Il m'a dépouillé de ma gloire; il a ôté la couronne de ma tête.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Il m'a détruit de tous côtés, et je m'en vais; il a arraché, comme un arbre, mon espérance.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Il a allumé sa colère contre moi, et il m'a tenu pour l'un de ses ennemis.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Ses troupes sont venues en-semble; elles ont dressé contre moi leurs chaussées, et se sont campées autour de ma tente.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Il a éloigné de moi mes frères, et ceux qui me connaissaient se sont écartés comme des étrangers;
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Mes proches m'ont abandonné, et mes connaissances m'ont oublié.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Les hôtes de ma maison et mes servantes m'ont traité comme un étranger; je suis devenu un inconnu pour eux.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 J'ai appelé mon serviteur, il ne m'a pas répondu; de ma propre bouche, j'ai dû le supplier.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Mon haleine est insupportable à ma femme, et ma prière aux fils de ma mère.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Les petits enfants eux-mêmes me méprisent: si je veux me lever, ils parlent contre moi.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Tous mes intimes m'ont en abomination, et ceux que j'aimais se sont tournés contre moi.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Mes os se sont attachés à ma peau et à ma chair, et je me suis échappé avec la peau de mes dents.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Ayez pitié de moi, ayez pitié de moi, vous, mes amis! Car la main de Dieu m'a frappé.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Pourquoi me persécutez-vous comme Dieu, et ne pouvez-vous vous rassasier de ma chair?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Oh! je voudrais que mes paroles fussent écrites quelque part! Je voudrais qu'elles fussent inscrites dans un livre;
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Qu'avec un burin de fer et avec du plomb, elles fussent gravées sur le roc, pour toujours!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Pour moi, je sais que mon Rédempteur est vivant, qu'à la fin il se lèvera sur la terre,
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Et qu'après cette peau qui se détruit, et hors de ma chair, je verrai Dieu;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Moi, je le verrai, à moi propice; mes yeux le verront, et non un autre. Mes reins se consument en mon sein!
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Si vous dites: Comment le poursuivrons-nous, et trouverons-nous en lui la cause de son malheur?
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Craignez l'épée pour vous-mêmes, car la fureur est un crime digne de l'épée, afin que vous sachiez qu'il y a un jugement.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
