Job 17
1 Mon souffle se perd; mes jours s'éteignent; le tombeau m'attend!
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Certes, je suis entouré de railleurs, et mon œil veille toute la nuit au milieu de leurs insultes.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Dépose un gage, sois ma caution auprès de toi-même; car qui voudrait répondre pour moi?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Tu as fermé leur cœur à l'intelligence; c'est pourquoi tu ne les feras pas triompher.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Tel livre ses amis au pillage, dont les enfants auront les yeux consumés.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 On a fait de moi la fable des peuples, un être à qui l'on crache au visage.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Et mon œil s'est consumé de chagrin, et tous mes membres sont comme une ombre.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Les hommes droits en sont consternés, et l'innocent est irrité contre l'impie.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 Le juste néanmoins persévère dans sa voie, et celui dont les mains sont pures redouble de constance.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Mais, pour vous tous, allons, recommencez! Je ne trouverai pas un sage parmi vous.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Mes jours sont passés; mes desseins, chers à mon cœur, sont renversés.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Ils changent la nuit en jour; ils disent la lumière proche, en face des ténèbres!
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Quand je n'attends plus pour demeure que le Sépulcre, quand j'étends ma couche dans les ténèbres, (Sheol h7585)
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 Quand je crie au tombeau: Tu es mon père! et aux vers: Vous êtes ma mère et ma sœur!
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Où est donc mon espérance? Et mon espérance, qui pourrait la voir?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
