Job 14
1 L'homme né de femme a la vie courte, et est rassasié de trouble.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Comme une fleur, il éclot, et on le coupe; il fuit comme une ombre, et ne subsiste point.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Et c'est sur cet être que tu ouvres les yeux, et c'est moi que tu conduis en justice avec toi!
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Qui peut tirer la pureté de la souillure? Personne.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Si ses jours sont déterminés, si le nombre de ses mois est fixé par-devers toi, si tu lui as prescrit des limites qu'il ne passera pas,
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Détourne tes regards de lui, et qu'il ait quelque repos, jusqu'à ce qu'il goûte, comme un mercenaire, la fin de sa journée.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Car il y a de l'espérance pour l'arbre, si on l'a coupé; il reverdit encore, et il ne cesse pas d'avoir des rejetons;
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Si sa racine vieillit dans la terre, et si dans la poussière son tronc est mort,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Dès qu'il sent l'eau, il pousse de nouveau, et il produit des branches comme un jeune plant.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Mais quand l'homme meurt, il reste gisant; quand l'homme a expiré, où est-il?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Les eaux de la mer s'écoulent, le fleuve tarit et se dessèche,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Ainsi l'homme se couche, et il ne se relève point. Tant qu'il y aura des cieux, ils ne se réveilleront point, et on ne les fera pas sortir de leur sommeil.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Oh! si tu me cachais dans le Sépulcre, si tu me mettais à couvert, jusqu'à ce que ta colère fût passée! Si tu me donnais un terme, après lequel tu te souviendrais de moi (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 (Si l'homme meurt, revivra-t-il? ), tout le temps de ma consigne, j'attendrais, jusqu'à ce que vînt mon remplacement!
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Tu appellerais, et je répondrais; tu désirerais de revoir l'ouvrage de tes mains.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Mais, maintenant, tu comptes mes pas, et tu observes tous mes péchés.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Ma transgression est scellée dans le sac, et tu as ajouté à mon iniquité.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Mais la montagne s'éboule; le rocher est transporté hors de sa place;
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 Les eaux minent les pierres; les inondations entraînent la poussière de la terre: ainsi fais-tu périr l'espérance du mortel.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Tu ne cesses de l'assaillir, et il s'en va; tu changes son aspect, et tu le renvoies.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Que ses fils soient honorés, il n'en saura rien; qu'ils soient méprisés, il ne le verra pas.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 C'est sur lui seul que sa chair s'afflige, et sur lui que son âme gémit.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
