Job 10
1 Mon âme a pris en dégoût la vie; je laisserai aller ma plainte, je parlerai dans l'amertume de mon âme.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Je dirai à Dieu: Ne me condamne point; fais-moi savoir pourquoi tu me prends à partie.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Peux-tu te plaire à accabler, à repousser l'œuvre de tes mains, et à éclairer les desseins des méchants?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 As-tu des yeux de chair? Vois-tu comme voient les mortels?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Tes jours sont-ils comme les jours des mortels? Tes années sont-elles comme les jours des humains?
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Pour que tu fasses la recherche de mon iniquité et l'enquête de mon péché,
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Quoique tu saches que je ne suis pas coupable, et que nul ne peut me délivrer de ta main.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Tes mains m'ont formé et m'ont fait tout entier. Et tu me détruirais!
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Souviens-toi donc que tu m'as formé comme de l'argile, et tu me ferais rentrer dans la poussière!
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Ne m'as-tu pas coulé comme du lait, et caillé comme un fromage?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Tu m'as revêtu de peau et de chair, et tu m'as composé d'os et de nerfs.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Tu m'as comblé de vie et de grâces, et ta providence a gardé mon souffle.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Et voici ce que tu me réservais en ton cœur! Et voici, je le vois, ce qui était dans ta pensée:
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Si je péchais, tu le remarquerais, et tu ne m'absoudrais pas de ma faute;
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Si j'étais méchant, malheur à moi! Si j'étais juste, je n'en lèverais pas la tête plus haut, je serais rassasié d'ignominie et spectateur de ma propre misère.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Si je redressais la tête, tu me donnerais la chasse comme à un lion, et tu multiplierais tes exploits contre moi;
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Tu produirais de nouveaux témoins contre moi, tu redoublerais de colère à mon égard, tes bataillons se renouvelleraient contre moi.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Mais pourquoi m'as-tu fait sortir du sein de ma mère? J'eusse expiré, et aucun œil ne m'aurait vu!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Je serais comme n'ayant pas été; j'aurais été porté du sein maternel au tombeau!
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Mes jours ne sont-ils pas en petit nombre? Qu'il me laisse! Qu'il éloigne sa main de moi, et que je respire un peu!
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Avant que j'aille, pour n'en plus revenir, dans la terre des ténèbres et de l'ombre de la mort;
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 Terre obscure comme la nuit, où règnent l'ombre de la mort et le chaos, où la lumière est comme la nuit!
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
