Matthieu 20
1 «En effet, le royaume des cieux est semblable à un chef de famille, qui sortit dès le matin, afin de louer des ouvriers pour sa vigne.
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 Il fit accord avec eux à raison d'un denier par jour, et les envoya à sa vigne.
И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 Il sortit vers la troisième heure, et ayant vu d'autres ouvriers qui étaient sur la place, sans rien faire,
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 il leur dit: «Allez, vous aussi à ma vigne, et je vous donnerai ce qui sera raisonnable; » et ils y allèrent.
и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Il sortit encore vers la sixième heure et vers la neuvième, et fit de même.
Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 Etant sorti vers la onzième heure, il en trouva d'autres qui se tenaient sur la place, et leur dit: «Pourquoi vous tenez-vous ici toute la journée, sans rien faire?»
А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
7 — «C'est que personne, lui dirent-ils, ne nous a loués.» Et il leur dit: «Allez, vous aussi, à ma vigne.»
Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Quand le soir fut venu, le maître de la vigne dit à son intendant: «Appelle les ouvriers, et leur donne leur salaire, en allant des derniers aux premiers.»
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 Les ouvriers loués à la onzième heure vinrent, et reçurent chacun un denier.
И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 Puis vinrent les premiers, qui croyaient recevoir davantage, et ils reçurent, eux aussi, un denier chacun.
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 En le touchant, ils murmuraient contre le maître, et disaient:
И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 «Ces derniers n'ont fait qu'une heure, et tu les mets sur le même pied que nous, qui avons supporté la fatigue et l'ardeur brûlante du jour.»
Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 Mais le maître, prenant la parole, dit à l'un d'eux: «Mon ami, je ne te fais point de tort: n'es-tu pas convenu d'un denier avec moi?
А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Prends ce qui te revient, et t'en va. Pour moi, je veux donner à ce dernier autant qu'à toi.
Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Ne suis-je pas libre de faire ce que je veux de mon bien? ou vois-tu de mauvais oeil que je sois bon?»
Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
16 Ainsi les derniers seront les premiers, et les premiers seront les derniers.»
Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17 Comme Jésus montait à Jérusalem, il prit à part les douze disciples, en chemin, et leur dit:
И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
18 «Voici que nous montons à Jérusalem, et le Fils de l'homme sera livré aux principaux sacrificateurs et aux scribes: ils le condamneront à mort
Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19 et le livreront aux Gentils, pour le bafouer, le flageller et le crucifier; mais, le troisième jour, il ressuscitera.»
и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20 Alors la mère des fils de Zébédée s'approcha de lui avec ses fils, et se prosterna pour lui faire une demande.
Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 Jésus lui dit: «Que veux-tu?» — «Ordonne, dit-elle, que mes deux fils que voici, soient assis, l'un à ta droite, l'autre à ta gauche, dans ton royaume.»
А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
22 Jésus répondit: «Vous ne savez ce que vous demandez. Pouvez-vous boire le calice que je dois boire?» — «Nous le pouvons, » dirent-ils.
А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
23 Et Jésus répondit: «Oui, vous boirez mon calice; quant à être assis à ma droite et à ma gauche, il ne m'appartient pas de l'accorder: cette distinction sera pour ceux à qui mon Père l'a réservée.»
Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24 Les dix autres disciples, ayant entendu cette demande, furent irrités contre les deux frères.
И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 Jésus les appela, et leur dit: «Vous savez que les princes des nations les maîtrisent, et que les grands les dominent.
Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
26 Il n'en sera point ainsi parmi vous; mais que celui qui aspire à être grand parmi vous, soit votre serviteur,
Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 et que celui qui veut être le premier parmi vous, soit votre esclave.
и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 C'est ainsi que le Fils de l'homme est venu, non pour être servi, mais pour servir et donner sa vie pour la rançon de beaucoup.»
също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29 Comme ils sortaient de Jéricho, une grande foule suivit Jésus.
И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30 Deux aveugles assis au bord de la route, entendant dire que Jésus passait, se mirent à crier: «Aie pitié de nous, Seigneur, Fils de David.»
И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31 La foule les reprenait pour les faire taire; mais ils criaient plus fort: «Aie pitié de nous, Seigneur, Fils de David.»
А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
32 Jésus s'arrêta, les appela, et leur dit: «Que voulez-vous que je vous fasse?»
И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33 Ils lui dirent: «Seigneur, que nous recouvrions la vue.»
Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 Jésus, ému de compassion, leur toucha les yeux: et aussitôt ils recouvrèrent la vue et le suivirent.
А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
