Psaumes 88
1 Maskil d'Héman Ezrahite, [qui est] un Cantique de Psaume, [donné] au maître chantre d'entre les enfants de Coré, [pour le chanter] sur Mahalath-lehannoth. Eternel! Dieu de ma délivrance, je crie jour et nuit devant toi.
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Que ma prière vienne en ta présence; ouvre ton oreille à mon cri.
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 On m'a mis au rang de ceux qui descendent en la fosse; je suis devenu comme un homme qui n'a plus de vigueur;
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Placé parmi les morts, comme les blessés à mort couchés au sépulcre, desquels il ne te souvient plus, et qui sont retranchés par ta main.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Tu m'as mis en une fosse des plus basses, dans des lieux ténébreux, dans des lieux profonds.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Ta fureur s'est jetée sur moi, et tu m'as accablé de tous tes flots; (Sélah)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Tu as éloigné de moi ceux de qui j'étais connu, tu m'as mis en une extrême abomination devant eux; je suis enfermé tellement, que je ne puis sortir.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Mon œil languit d'affliction; Eternel! je crie à toi tout le jour, j'étends mes mains vers toi.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 Feras-tu un miracle envers les morts? ou les trépassés se relèveront-ils pour te célébrer? (Sélah)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Racontera-t-on ta miséricorde dans le sépulcre? [et] ta fidélité dans le tombeau?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Connaîtra-t-on tes merveilles dans les ténèbres; et ta justice au pays d'oubli?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Mais moi, ô Eternel! je crie à toi, ma prière te prévient dès le matin.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Eternel! pourquoi rejettes-tu mon âme, pourquoi caches-tu ta face de moi?
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 Je suis affligé et comme rendant l'esprit dès ma jeunesse; j'ai été exposé à tes terreurs, et je ne sais où j'en suis.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Les ardeurs de ta [colère] sont passées sur moi, et tes frayeurs m'ont retranché.
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Ils m'ont tout le jour environné comme des eaux, ils m'ont entouré tous ensemble.
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Tu as éloigné de moi mon ami, même mon intime ami, et ceux de qui je suis connu me sont des ténèbres.
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
