Psaumes 74
1 Maskil d'Asaph. Ô Dieu, pourquoi nous as-tu rejetés pour jamais? et pourquoi es-tu enflammé de colère contre le troupeau de ta pâture?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Souviens-toi de ton assemblée que tu as acquise d'ancienneté. Tu t'es approprié cette montagne de Sion, sur laquelle tu as habité, [afin qu'elle fût] la portion de ton héritage.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Avance tes pas vers les masures de perpétuelle durée; l'ennemi a tout renversé au lieu Saint.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Tes adversaires ont rugi au milieu de tes Synagogues; ils ont mis leurs enseignes pour enseignes.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Là chacun se faisait voir élevant en haut les haches à travers le bois entrelacé.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Et maintenant avec des coignées et des marteaux ils brisent ensemble ses entaillures.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Ils ont mis en feu tes sanctuaires, et ont profané le Pavillon dédié à ton Nom, [l'abattant] par terre.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Ils ont dit en leur cœur: saccageons-les tous ensemble; ils ont brûlé toutes les Synagogues du [Dieu] Fort sur la terre.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Nous ne voyons plus nos enseignes; il n'y a plus de Prophètes; et il n'y a aucun avec nous qui sache jusques à quand.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Ô Dieu! jusques à quand l'adversaire te couvrira-t-il d'opprobres? L'ennemi méprisera-t-il ton Nom à jamais?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Pourquoi retires-tu ta main, même ta droite? Consume-les en la tirant du milieu de ton sein.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Or Dieu est mon Roi d'ancienneté, faisant des délivrances au milieu de la terre.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Tu as fendu la mer par ta force; tu as cassé les têtes des baleines sur les eaux.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Tu as brisé les têtes du Léviathan, tu l'as donné en viande au peuple des habitants des déserts.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Tu as ouvert la fontaine et le torrent, tu as desséché les grosses rivières.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 A toi est le jour, à toi aussi est la nuit; tu as établi la lumière et le soleil.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Tu as posé toutes les limites de la terre; tu as formé l'Eté et l'Hiver.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Souviens-toi de ceci, que l'ennemi a blasphémé l'Eternel, [et] qu'un peuple insensé a outragé ton Nom.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 N'abandonne point à la troupe [de telles gens] l'âme de ta tourterelle, n'oublie point à jamais la troupe de tes affligés.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Regarde à ton alliance; car les lieux ténébreux de la terre sont remplis de cabanes de violence.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 [Ne permets pas] que celui qui est foulé s'en retourne tout confus, et fais que l'affligé et le pauvre louent ton Nom.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Ô Dieu! lève-toi, défends ta cause, souviens-toi de l'opprobre qui t'est fait tous les jours par l'insensé.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 N'oublie point le cri de tes adversaires; le bruit de ceux qui s'élèvent contre toi monte continuellement.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
