Psaumes 137

1 Nous nous sommes assis auprès des fleuves de Babylone, et nous y avons pleuré, nous souvenant de Sion.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 Nous avons pendu nos harpes aux saules, au milieu d'elle.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Quand ceux qui nous avaient emmenés prisonniers, nous ont demandé des paroles de Cantique, et de les réjouir de nos harpes que nous avions pendues, [en nous disant]: Chantez-nous quelque chose des cantiques de Sion; [nous avons répondu]:

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Comment chanterions-nous les Cantiques de l'Eternel dans une terre d’étrangèrs?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Si je t'oublie, Jérusalem, que ma droite s'oublie elle-même.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Que ma langue soit attachée à mon palais, si je ne me souviens de toi, [et] si je ne fais de Jérusalem le [principal] sujet de ma réjouissance.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Ô Eternel, souviens-toi des enfants d'Edom, qui en la journée de Jérusalem disaient: découvrez, découvrez jusqu’à ses fondements.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 Fille de Babylone, [qui va être] détruite, heureux celui qui te rendra la pareille [de ce] que tu nous as fait!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Heureux celui qui saisira tes petits enfants et qui les froissera contre les pierres!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!