Psaumes 102
1 Prière de l'affligé étant dans l'angoisse, et répandant sa plainte devant l'Eternel. Eternel! écoute ma prière, et que mon cri vienne jusqu’à toi.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Ne cache point ta face arrière de moi; au jour que je suis en détresse, prête l'oreille à ma requête; au jour que je t'invoque, hâte-toi, réponds-moi.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 Car mes jours se sont évanouis comme la fumée, et mes os sont desséchés comme un foyer.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Mon cœur a été frappé, et est devenu sec comme l'herbe, parce que j'ai oublié de manger mon pain.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Mes os sont attachés à ma chair, à cause de la voix de mon gémissement.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Je suis devenu semblable au cormoran du désert; et je suis comme la chouette des lieux sauvages.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Je veille, et je suis semblable au passereau, qui est seul sur le toit.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Mes ennemis me disent tous les jours des outrages, et ceux qui sont furieux contre moi, jurent contre moi.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Parce que j'ai mangé la cendre comme le pain, et que j'ai mêlé ma boisson de pleurs.
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 A cause de ta colère et de ton indignation: parce qu'après m'avoir élevé bien haut, tu m'as jeté par terre.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Mes jours sont comme l'ombre qui décline, et je deviens sec comme l'herbe.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Mais toi, ô Eternel! tu demeures éternellement, et ta mémoire est d'âge en âge.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Tu te lèveras, [et] tu auras compassion de Sion; car il est temps d'en avoir pitié, parce que le temps assigné est échu.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Car tes serviteurs sont affectionnés à ses pierres, et ont pitié de sa poudre.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Alors les nations redouteront le Nom de l’Eternel, et tous les Rois de la terre, ta gloire.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Quand l'Eternel aura édifié Sion; quand il aura été vu en sa gloire;
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Quand il aura eu égard à la prière du désolé, et qu'il n'aura point méprisé leur supplication.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Cela sera enregistré pour la génération à venir, le peuple qui sera créé louera l'Eternel,
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 De ce qu'il aura jeté la vue du haut lieu de sa sainteté, et que l'Eternel aura regardé des cieux en la terre,
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 Pour entendre le gémissement des prisonniers, [et] pour délier ceux qui étaient dévoués à la mort;
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 Afin qu'on annonce le Nom de l’Eternel dans Sion, et sa louange dans Jérusalem;
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 Quand les peuples se seront joints ensemble et les Royaumes aussi, pour servir l'Eternel.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Il a abattu ma force en chemin, il a abrégé mes jours.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 J'ai dit: mon Dieu, ne m'enlève point au milieu de mes jours! Tes ans [durent] d'âge en âge.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Tu as jadis fondé la terre, et les cieux sont l'ouvrage de tes mains.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 Ils périront, mais tu seras permanent, et eux tous s'envieilliront comme un vêtement; tu les changeras comme un habit, et ils seront changés.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Mais toi, [tu es toujours] le même; et tes ans ne seront jamais achevés.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Les enfants de tes serviteurs habiteront [près de toi], et leur race sera établie devant toi.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
