Proverbes 5
1 Mon fils, sois attentif à ma sagesse, incline ton oreille à mon intelligence;
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 Afin que tu gardes mes avis, et que tes lèvres conservent la science.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Car les lèvres de l'étrangère distillent des rayons de miel, et son palais est plus doux que l'huile.
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Mais ce qui en provient est amer comme de l'absinthe, et aigu comme une épée à deux tranchants.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Afin que tu ne balances point le chemin de la vie; ses chemins en sont écartés, tu ne le connaîtras point.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Maintenant donc, enfants, écoutez-moi, et ne vous détournez point des paroles de ma bouche.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Eloigne ton chemin de la femme étrangère, et n'approche point de l'entrée de sa maison.
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 De peur que tu ne donnes ton honneur à d'autres, et tes ans au cruel.
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 De peur que les étrangers ne se rassasient de tes facultés, et que le fruit de ton travail ne soit en la maison du forain;
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 Et que tu ne rugisses quand tu seras près de ta fin, quand ta chair et ton corps seront consumés;
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 Et que tu ne dises: Comment ai-je haï l'instruction, et comment mon cœur a-t-il dédaigné les répréhensions?
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 Et comment n'ai-je point obéi à la voix de ceux qui m'instruisaient, et n'ai-je point incliné mon oreille à ceux qui m'enseignaient?
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Peu s'en est fallu que je n'aie été dans toute sorte de mal, au milieu de la congrégation et de l'assemblée.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Bois des eaux de ta citerne, et des ruisseaux du milieu de ton puits;
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Que tes fontaines se répandent dehors, et les ruisseaux d'eau par les rues;
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Qu'elles soient à toi seul, et non aux étrangers avec toi.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Que ta source soit bénie, et réjouis-toi de la femme de ta jeunesse,
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 [Comme] d'une biche aimable, et d'une chevrette gracieuse; que ses mamelles te rassasient en tout temps, et sois continuellement épris de son amour;
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Et pourquoi, mon fils, irais-tu errant après l'étrangère, et embrasserais-tu le sein de la foraine?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Vu que les voies de l'homme sont devant les yeux de l'Eternel, et qu'il pèse toutes ses voies.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Les iniquités du méchant l'attraperont, et il sera retenu par les cordes de son péché.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Il mourra faute d'instruction, et il ira errant par la grandeur de sa folie.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
